бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

троха

Posted by late на 23.11.2014

а беше нощ два и половина
минута без нещо
писах писмо и две дървета потънали в сън
учех едно парче на неизвестна банда
сънувах
колаж след колаж нота по нота
като в едно друго междуредие
режех секунди и половини
лепях отсъствия
обувки и хиляди стоножки по обърнатите си клепачи
очаквах черната лястовица
с подрязани нокти и изсушена коса
рисувах куче
разхождах пръстите си по клавиатурата
убивах страха под ноктите
увивах мълчания и години скатавах черни панделки
сини гласове и бели нощници
нощта ми прати елха с една луна на върха
ослепях
водата беше далеко луната задръсти гърлото
позната мелодия
placebo post blue пост червено и черно
не бях на пост късах отсъствия както обикновено
поствах букви върху клавиатурата не получих съобщение
не отворих вратата
заваля
подът ми отесня
стените затанцуваха в слепотата ми
онемях
беше нощ новородих се от една троха

(из архива: 2006 г.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

порок

Posted by late на 23.11.2014

умирането е порок,
който много добре владея -
рисувам се всеки ден
и
бавно се изтривам
всяка поредна вечер.

(из архива: 2006 г.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

и все пак,

Posted by late на 22.11.2014

това не е цифрова поезия,
колаж от цитати:
изабел юпер, ингеборг бахман, елфриде йелинек.

хубава работа, ама българска,
зверчето в сърцето ти.
удивително, нали?

чарът на поета:
тъмната страна на сърцето,
като ехо в съня,

здравей!

(поезия из статистиката на бодила)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

чарът на поета

Posted by late на 20.11.2014

любов,
когато казваш
четеше ми се.

(поезия из статистиката на бодила)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

чарът на поета

Posted by late на 20.11.2014

е в неговото мълчание.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.