бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

като ехо в съня

Posted by late на 26.10.2014

„жаден съм“ на кръста
а в думите: „жаден съм за теб“

(клик)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

жан иф

Posted by late на 19.10.2014

безчувствено вкусен
залезът се търкаля върху небцето

ръцете ми висят наобратно
краката рисуват питон
тревата зашива устните

безмилостно вкусен
надраскан с вятър
стоиш вкоренен в езика ми

нощта поглъща времето

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

рецепта от дъжд и вятър за пълно себепостигане

Posted by late на 19.10.2014

продукти:
два стръка мисъл
три лъжици бездумие
щипка вятър
облак на вкус
пет точки
едно тире
една въпросителна
двадесет и пет многоточия
удивителна (една)
няколко много добре стрити усмивки
спомени на прах (по вкус)
малко тъга
много безвремие
няколко бездумия
и безброй муждуредия

начин на приготвяне:
разбърквате добре продуктите
до получаване на приятно гъста смес
бъркането да се прави
по часовниковата стрелка (пет пъти)
и още пет пъти в обратната посока
след което нанасяте
с бавни и равномерни движения
върху собственоръчно нарисувано
вчерашно платно съшито
от кръпките на вече изживени ваши дни (по избор)
сгрявате с топлината на погледа си
(до седемдесет и пет градуса)
после търпеливо изчаквате да изстине
след което домъквате огледалото
живяло погледа ви
до степен на тотално копиране
разсъбличате го с нокътя на нощта ви
до постигане на бездънието му
намотавате кичур коса около платното
и бавно го пускате вътре
разклащате внимателно
затваряте очи
броите до три
отзад напред
първи път
втори път
отпред назад
първи път
втори път
и с всичка сила разбивате огледалото в
предварително лъснатия под на знаменателния (днешен) ден

след всичко това вече можете
да се насладите на сътвореното:
с празни шепи
на колене
събирате себе си в късове живот
без думи без мисъл без напрягане

p.s. тъгата и/или усмивката са въпрос на
готварските ви умения

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

тихо и уютно,

Posted by late на 19.10.2014

като в кухината на череп,

постигнал свободата на
„да бъдеш, или да не бъдеш“.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

ако

Posted by late на 19.10.2014

напиша дом,

вестта за моето отсъствие,
като тънка червена нишка,
ще оформи безкрай.

ще се скъса паметта,
докато в своя дом
пристъпвам изписана.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.