бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

за клишето отново:

Posted by late на 18.12.2014

човекът клише е дърво без плодове.
човекът клише и кичът си приличат по това, че нямат вкус.
човекът клише и човекът в калъп са двете страни на една и съща монета.
човекът клише е банална фраза.
човекът клише е мозък с гладка повърхност.
човекът клише е въздух под налягане.
човекът клише е картина без перспективи.
човекът клише е стерилен език.
човекът клише е без(с)мисъл.
човекът клише е абсурдът на сътворението.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

клишето

Posted by late на 18.12.2014

с клишето се преборваш с гумичка.
с клиширания човек – с усмивка.

Posted in сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »

поздравителна картичка

Posted by late на 16.12.2014

P1160043

(ивайловград, 13.12.14 г.)

Posted in щрак щрак щрак | Leave a Comment »

Покрован

Posted by late на 14.12.2014

P1150997P1160033

(11-12-12.2014 г.)

Posted in щрак щрак щрак | Leave a Comment »

крайна спирка

Posted by late на 01.12.2014

някъде към пет е
някъде в трамвая
слизам качвам се
няколко пъти в същия ред
повтарям това движение
докато вече отдавна не е пет
и отдавна вече няма трамвай
продължавам да стърча
на крайната спирка
поредна в съзнанието ми
отсреща ме наблюдава гарван
вирнал клюн на изток
в очакване на залеза
сядам на тротоара
с поглед вперен в клюна
чертаещ слънчеви миражи
сянката ми бавно поема в шепи
черното петно потопено в залеза
приплъзва се безшумно
в нечии погледи
наредени в безпорядък по тротоарите
очакващи трамвая с който ознаменуват
края на поредния ден
качват се слизат
докато зениците им тихо отразяват
сянка поела залеза в шепите си

(из архива: 2006 г.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.