тази вечер

“1408″ ,
филм
на
микаел
хафстрьом
по
едноименния
разказ
на
стивън
кинг,
21:30, tv 7 -

1408

не съм срещала

по-точен въпрос
и по-достоен отговор -

“ViewSofia: За разлика от повечето млади автори у нас, вие някак стоите встрани от медийното пространство, а когато се говори за вас, то е някак като за самостоятелно литературно явление. Вие самата усещате ли го?

Елена Алексиева: Да, усещам го, нещо повече, то е до голяма степен резултат от личностните ми нагласи, които определят и стратегиите ми като автор.

Тъй като винаги съм била болезнен индивидуалист, а и отрано имах възможността да видя отблизо всевъзможните групички и формирования, битуващи в българската литературна среда, ако щете дори щенията и отношенията, възприети масово в тази среда, желанието да се откъсна от нея дойде някак бързо и естествено.

И не защото тя е непременно лоша, а просто защото не пасва на целите и желанията, които преследвам в писането си, на качеството, към което се стремя, на чистотата и отговорността, които виждам като присъщи на работата на писателя.”

цит. по: интервю с елена алексиева, 21-01-2008.

колко ли

книги, в
действителност,
изчитаме
по време
на живота си,

се запитах,
попадайки
на следния
списък:

1001 books you must read before you die

pere ubu по пантофи

и…. по-пантофи-те :- ) -

vacuum in my head !!!

+ за десерт

въздухът който те диша

докато тихо лежиш по корем
с нос забит в окото на сена

вървиш потъваш
напразно в празното ледено
гърло на мъртви изгубени
в лодка отнесени снесени

тичаш изтичаш
със счупено гърло
на мъртъв пренесен
в лодка без дъно

(тежестта извиваща плещите
пречупеният гръбнак
необятността
и въздухът който те диша)