събота вечер,

tv 7, 23:05 -
“кодът пи” (pi),
сащ, 1998,
филм на дарън ароновски -

да откриеш себеподобни

ида хедкович (клик)

“магнолия”

филм на пол томас андерсън
година: 1999. тази вечер – 21:30 по pro.bg.

за филма

спомен за отминали текстове

образ, който връхлита в гръб. тежък спомен тежко се свива в стомаха. разсейките сплитат плътна мрежа в мислите. дробовете се огъват. пясъкът е горещ. полъхът под кожата – парещ. пръстите танцуват. морно и тегаво, времето се огъва под петите. дъхът се смалява. пролазва в дясното око. одрасква изображението. ноктите – добре подрязани. образът, споменът, образът. стомахът е празна дупка. лявото око търси причината. в гръб. тежко под кръста. и тази малка, фина, порочна, поточна, преписана, подписана танцьорка в мрака. саломе. текстовете се късат. късат те, моя малка саломе. запетаите пробождат устните. главата в подноса живее живота си. вече векове. ти танцуваш. обождам те. моя малка саломе. с върха на безимения си пръст. историята ти потича. изтичаш вълнообразно. кожата ми настръхва. малка моя саломе. описвам те напосоки. изчитам те. правоъгълно. усмивката ти реже. лицето ти стърже. опърпана си. моя малка саломе. вечността не ти понася. сгъвам те, счупена, в тези редове. устройвам ти последен помен. загнездвам те на челно място в главата си. изричам те. предпоследно. подобно молитвата на последния мохикан на тази кървава история. повивам те. подносът покрива очите ти. главата капе триъгълно. моя малка саломе. образ, дълбоко закотвен под дясната ми ключица. родствен белег на безродствени спомени. слагам ти точката. моя малка саломе. изрязвам слепоочието ти. за спомен. (клик)

със затворени очи

petru guelfucci

isula idea

ma ti ne voli anda

i paisoli d’orezza

десерт. и то какъв!