бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поздравителна картичка 14

Posted by late на 20.09.2010

здравей,

днес мисълта ми е бавна и бледа, езикът е уморен и разтревожен. вървя напосоки (бяла, уморена, разтревожена.) детето срича, старецът сънува наум. ръката ми е суха. погледът – безбрежен. гарваните отсъстват. няма дъно тялото ми. няма дъх историята ми. гърлото боде, отваря дълбоки рани в небето. не знам името си. не знам всичко. нищо конкретно и всичко абстрактно. не знам. не разпознавам почерка си. намеренията си. бледи, сивобели, никакви. някъде дълбоко туптят букви. разклоняват израстъците си, провират облите си тела в уморената ми утроба. не усещам пулса им. дробовете ми шумят на умряло. и бледолилаво. отмествам изтънялото си отсъствие, нищо конкретно не правя, гъсти облаци захлупват клепачите ми. погледът (безбрежен) поема посока на север. майката и бащата стърчат (самотни, кухи, бездънни) на върха на езика ми. облизвам тревата, поникнала върху раменете им. детето забавя ход. устните му полагат крехък отпечатък в нищото. надолу, полето разтваря измачканата си утроба, вие вятърът, зъзнат минутите. изваждам поувехналото (свое, мое) време от джоба си, гълтам го. вкусът е прегорял, сух и отвъден. знаеш ли, тези безмълвни дни, заседнали дълбоко в скута ми, са неимоверно леки. прозрачни. сухи и тихи. не говорят, не знаят, не носят (сухи и прозрачни). обвивам дъха си около стъклените им чела, надвесвам тялото си, врязвам изстиналия си поглед в мъртвите им очи. усещам леката им празнота. сивата им кухота. докосвам я. обгръщам я. милвам посинялото й тяло. (докосвам го) настръхнало и сиво. прокарвам устни върху бледите му вдлъбнатини. потъвам. бавно, невидимо, тихо. сливам се с очертанията му. поемам непосилната му лекота, раздвижвам краката си и правя първата крачка. лекотата изтънява. мисълта ми (замряла, счупена, захвърлена) бавно разтваря клепачите ми. повдигам новото си тяло. дишам с дробовете на изсъхналата, тиха празнота. тя диша с моите. кожата й е хладна. вкусът й – остър, проницателен. пръстите й леко помръдват. сядам на ръба на хоризонта, където денят се слива с нощта (както моето тяло с нейното). забивам погледа си в най-близката точка на изстиналия полуздрач (необходимо ми е равновесие и здрава опора). впивам пръсти в тялото й (моето ново нейно тяло), вкусвам дъха й, подрязвам ноктите й и започвам да чакам. бяла, уморена, разтревожена. (не извръщай поглед, мигът е сух и мъртъв. като лицето ти.)

About these ads

Един коментар to “поздравителна картичка 14”

  1. […] здравей, […]

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: