по-кратка от изречение

роня вятъра на късове, разпервам пръстите си като опашката на нарисуван паун, сто и едно очи са вперени в мен. думи повяхват на пода – бледи картини на изгорели хора. времето хапе. сричам съня си буква по буква, късам изреченията и облизвам кървавите им тела, с раздърпани устни и ожулени колене, косите – шарени, една ръка потъва в най-дълбокото ми, разнищва историята, паунът трепери, крилото е прекършено, погледите – празни. свивам ъгъла си, преглъщам на порции, подът простенва, ръката ме гложди отвътре, изреченията са кратки. болката става цветна. някога бях зелено дете. сънят зъзне, нощта е куха. облизвам деня си, крехките му вени, разтягам издутите жили, простирам живота си, стъпквам кожата му, смъртта и дъха му. постигам тъмното. пеперудите поглъщат пауна. скачам, танцувам. някъде отдолу – думите поникват, желанията са тежки. скачам, танцувам. по-кратка от изречение. небето трепери.