с вкус на зима (из архива)
Posted by late на 22.12.2011
в стомаха ми назрява едно притеснение.
със сиви клони. с разсейки. от бодли.
внимавам да не ми счупи гръбнака.
опитвам се да съм цяла.
топката в стомаха е като мираж.
който упорито заявява себе си.
като мъгла, капеща от дърво. бавно и отмерено.
крайници, които искат да им позволиш да се раздвижат.
но за целта – трябва да спреш да се движиш самият ти.
да се превърнеш на свой ред в мираж.
без крайници, спонтанностти и желания за движения.
да станеш кухо тяло, готово да почувства
онзи растящ в стомаха му бодлив треволяк.
да падаш.
падането е постоянна величина.
единствена реалност, която сетивата ми регистрират.
гледката е с усещане за зима.
едри клони и парчета сиво небе между пръстите им.
стоя сгушена в себе си. в полумрака.
усещам топлината на спрялото време.
чувам тишината, която диша толкова равномерно.
завирам се в ъгъла си, защото там е истината (ми).
понякога в погледа ми се вмъква вирджиния улф.
страшно крехка. до степен на чупливост.
изниква без конкретна причина.
просто така. плаха. фина. чуплива.
и сeга стои там. моят поглед е нейният ъгъл.
тя тихо се свива в него.
профилът й е застинал. стените ми се страхуват да не го счупят.
не мърдам. в тази поза на новородено. изрязвам ръбовете си.
гледката е с вкус на зима.
06.12.2009.
