заключваш тялото
(главата е свита
спукана сгъната)
изпушваш последния час
(някак така без желание
и с тежко безразличие)
прегъваш присъствието си
(намачкваш го смачкваш го
стриваш го и леко издухваш)
после събличаш кожата
(оголваш душата
разтваряш й зъбите -
от толкова кариеси
никава светлина не й е останала)
и накрая (като във всеки край)
задушаваш (удушваш отпушваш)
тези малки (и тези големи)
навици за движение
забиваш петите в небето
(провисваш ръце)
и кротко заспиваш
до другата есен
до другата есен
(04.02.2010)
