Толкова хубави заглавия са се подредили в графа “За изчитане”, че никакво време не остава за препрочит на някоя книга. Дори не мога и да си помисля. Затова, да не забравя, когато списъкът с нечетените заглавия поизтънее, а и заради две красиви корици, правя този пост:
Българският вариант, дело на Скарлет Панчева, особено ми се нрави. Самата книга (ИК “Фигура”, 2005), като краен продукт, е приятно бижу, което не ти се иска да изпускаш от ръце. Текстът също ми харесва. Определено трябва да препрочета “Пианистката”. Един ден.
