петък
Posted by late на 10.02.2012
ръбовете на думите се пропукват
снегът е лавина, заседнала в гърлото
денят е петък
недоизсънувани сънища заклещват погледа
мисълта скимти – безпомощно куче,
без крака, оставило кървав отпечатък
върху бялата пешеходна пътека
слепоочията бумтят – високи светофари,
вбити дълбоко в небето
без дъх устните проговарят в зелено,
червено, оранжево
изреченията са къси, обли и тихи
недъгави. без начало и край
в мъгла обвити, набъбнали, безтегловни
петък е
тя потъва в бялата тишина
присвива механичното си тяло, присяда
ръбовете на думите се пропукват
