аbout

думите поникват. желанията са тежки.

когато навън е сиво, в мен е шарено.

(по дъха ще се познаем.)

в. к.

“мойто шляещо се да не правиш нищо си живее
и си дава воля в разноликостта на вечерта.”

(хорхе луис борхес)

“аз харесвам други филми. харесвам персонажи, на които не им се случва нищо. които не преодоляват препятствия и не научават уроци. които седят и не помръдват. те започват самотни и остават самотни. започват загубени и остават загубени. в сюжета им няма промяна, няма начало и край, няма нещастие и щастие, гонене на успехи, слава, печалби. те са моите герои.”

(стефан р. иванов)

“сън, който сънува самия себе си.
любов? към кого?
към отразеното в огледалото?
обладаваш така,
както би обладал огледало.
и по същия начин убиваш -
без чувство.
и без болка.
“Оооо…”

(константин павлов)

“виждал ли си скелет на птица? обърнал ли си внимание как макар и мъртва тя пак лети?”

(тенеси уилямс)

“да се върнеш обратно е невъзможно, единственото, което остава, е да скочиш със стил.“

(труман капоти)

получава се
получаваме се
сигурни
сигурно
език в език

опит за ставане
(с дъх на пречупено глухарче)

в. к.

п.п.