блог, верен като куче

книжкасмишка

върна се,
милият

в памет на:

http://latemoon.bloghub.org/.

с участието на: late(moon)
и разни виртуални посредници.
без субтитри.
черно-бял монолог. опело.
почти пърформънс.

въведение:

категории:
съм
поезия
проза
пълнолуние в гърлото
литературни експерименти
повече от музика
обзори
рецензии
фотогенични стихотворения
визуално-поетичен експеримнт
лежерни спирки
клик по време на скука
в момента дочетох
рисунки, фотографии, колажи

цвят: зеленикав
години: 3
ръст: приличен

име: insight,
от около месец: книжка с мишка

начало:
стая с голям прозорец
и още по-голямо небе в него.
шум на коли. птичи вой
и неистово цвърчене на щурци.

late(moon) в тежък фотьойл.
цъка на клавиатурата.

среда:
обстановка – същата.
само дето птиците
и щурците са се кротнали.
в стаята – тишина.
главнобуквена.
late(moon) лежерно
цъка на клавиатурата.

край:
ранна утрин. мирис на кафе.
все още несъбудени птици.
лек вой на щурци. late(moon)
в опърпана тениска – спомен
от отминали времена, полугола,
пуска компютъра – той е сив,
стар и пренатоварен. но пък
мониторът е нов, плосък, плазмен
и все в този дух.

докато компютърът се зарежда,
late(moon) бвно-бавно се замъква
към кухнята. поставя чаша с вода
в микровълновата печка, която е бяла,
бърза и точна, приготвя първото
за деня си кафе. след което -
вече малко по-забързано – late(moon)
се завръща в стаята
с вече включения компютър.

след първата глътка ароматно кафе -
якобс, две в едно -
от известно време late(moon) се е
омързеливила – занемарила е така
любимото си нес кафе, без сметана и
почти без захар. практико-прагматичните
хора не пропускат да отбележат:
първа степен на деградация. late(moon)
им показва среден пръст (наум) и
се взира в монитора,
който, след първия клик върху

http://latemoon.bloghub.org/,

дава огромно бяло петно,
наместо познатото уютно зеленикаво.
late(moon) – съвсем хлднокръвно -
пробва пак. резултатът е същият -
огромно бяло петно.

втора глътка кафе.
бяло петно на мястото на

http://latemoon.bloghub.org/.

трета глътка кафе. клик.
бяло петно. върху лицето
на late(moon) се
разстила кротка усмивка.

late става от фотьойла.
приближава се (бавно)
до прозореца.
пали цигара. усмивката й
пробива стъклото,
закача се за
крилото на някаква
ранобудна птица,
примъква се в окото й
и – притихва. в бяло.

(http://latemoon.bloghub.org/
винаги играеше бос.
не му бяха нужни уроци.
когато дните му нагарчаха -
кихаше.

да почива в мир. с тежките
си навършени три години.)

финална сцена:
стая с голям прозорец
и още по-голямо небе в него.
шум на коли. птичи вой
и неистово цвърчене на щурци.

late(moon) в тежък фотьойл.
цъка на клавиатурата.