бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Архив за категорията 'когато поезията боде, затвори очи'

казваш

Posted by late на 27.05.2012

живот.
израства дърво.

разлистват се пътища.
разцъфтяват хоризонти.

само краката са вързани.

Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

спи дъждът

Posted by late на 27.05.2012

върху клоните се разливат облаци
звуци на лазещи колене раздуват вените
улиците обрамчват главата
пробиват рапаните ухото на дъното
златни корони овенчават окото
ръцете потъват улавят в мрежите жълти паяци
свирят дайрета златните риби подскачат
минутите в шепата плахо застиват

дъждът спи
ставаш на колене танцуваш върху короните

разливат се облаци

Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

ефирно

Posted by late на 25.05.2012

изкривени пръсти
се разстилат върху нямото пиано
 
нечии устни изоставени
на окачалката висят
 
скимтят коридорите
празната стая с рибите срича
 
краката танцуват

Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

калта е дълбока

Posted by late на 09.05.2012

невидими нишки
от корема ми
неизказани думи
в дланите
косите ми напускат улиците
влагата в погледа
на ничиите къщи
ме изгаря
изравя
извлича
калта е дълбока
кръвта ми е синя
в тъмните часове
на моето раждане
закъснявам
времето е дълбоко
шията ми е бяла
устните посинели

пътят е дълъг

Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

от ръцете ми капят думи

Posted by late на 09.05.2012

ножът е остър
хладна съм

отвътре

Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.