живот.
израства дърво.
разлистват се пътища.
разцъфтяват хоризонти.
само краката са вързани.
Posted by late на 27.05.2012
живот.
израства дърво.
разлистват се пътища.
разцъфтяват хоризонти.
само краката са вързани.
Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »
Posted by late на 27.05.2012
върху клоните се разливат облаци
звуци на лазещи колене раздуват вените
улиците обрамчват главата
пробиват рапаните ухото на дъното
златни корони овенчават окото
ръцете потъват улавят в мрежите жълти паяци
свирят дайрета златните риби подскачат
минутите в шепата плахо застиват
дъждът спи
ставаш на колене танцуваш върху короните
разливат се облаци
Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »
Posted by late на 25.05.2012
Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »
Posted by late на 09.05.2012
невидими нишки
от корема ми
неизказани думи
в дланите
косите ми напускат улиците
влагата в погледа
на ничиите къщи
ме изгаря
изравя
извлича
калта е дълбока
кръвта ми е синя
в тъмните часове
на моето раждане
закъснявам
времето е дълбоко
шията ми е бяла
устните посинели
пътят е дълъг
Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »
Posted by late на 09.05.2012
ножът е остър
хладна съм
отвътре
Публикувано в когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »