дъжд

и камъкът се превърна в туптящо сърце

The Accordion (2010), Jafar Panahi

В този момент

В спокойствие, свободна от грижи, скитам из този пейзаж,
където луната проблясва през разпилени над реката облаци;
развързана лодка се носи без посока по течението.
Свиря на китарата си мелодията на Xiaoliang-ския храм;
припявам стихове за Yuliang-ската кула.
Бамбуковите гори са достойна компания,
а надвисналите скали заместват приятелите;
лястовиците и врабците са достатъчно добри за мен;
сърцето ми не копнее за сребро и злато.
Чашата ми е пълна с пролетно вино;
тихо прозорецът се вторачва в лунната нощ.
Стъпвам по светлата каменна пътека в чистата река;
фибата ми, паднала, блести в потока.
После лежа на леглото с разпръснати навсякъде книги
и от време на време, ставам, полупияна, да разреша косите си.

Автор: Yu Xuanji (около 844–869)

Превод от английски език: аз.

да не забравя

Толкова хубави заглавия са се подредили в графа “За изчитане”, че никакво време не остава за препрочит на някоя книга. Дори не мога и да си помисля. Затова, да не забравя, когато списъкът с нечетените заглавия поизтънее, а и заради две красиви корици, правя този пост:

Българският вариант, дело на Скарлет Панчева, особено ми се нрави. Самата книга (ИК “Фигура”, 2005), като краен продукт, е приятно бижу, което не ти се иска да изпускаш от ръце. Текстът също ми харесва. Определено трябва да препрочета “Пианистката”. Един ден.

Наслада за окото

Това са част от кориците, изработени от Капка Кънева.
Поредният оформител на книги, когото ще следя с огромен интерес.