бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

хвани пътя, джак,

Posted by late на 11.08.2009

наостри ноздрите си издуй устните си джак нервите ти са прекалено плътни усмивката куха и празна дясното ти око поддържа температурата джак когато се изправяш ризата ти бълбука вените ти режат луната джак джак джак пътят потъва в гърлото ми ръцете ми се давят и понеже няма какво друго да правя светя мрачно в тъмното и разтягам доволно езика ти ходилата ти джак са мръсни обвървявам намеренията ти с поглед джак празен си и предвидим птицата в лявото ти око ражда червеи тлъсти и прегорели от гърчене държа ги в дланите си джак усещам живота им в утробата си и после дълго изтичам раната е пълноводна и сладка джак джак джаки спри да кървиш махни тези ръкавици от дробовете си дишай джак през ноздрите ми дълбоко и хищно като дълбоководна река провисни между зъбите ми джак снощи плъховете умряха в главата ми е тихо и нощно улиците зъзнат и всичко е в черно-бяло джак от четири дена съм извън себе си кожата ми залепна за хладните ти чаршафи разхождам се гола гърдите ми разцъфват във формата на пеперуди оранжеви джак като кръвта ти която изсмуквам от дъното ти джак когато пръстите ти заякнат и челото ти отново стане храна за рибите ще те изпълня и вече няма да кънтиш на кухо подарявам ти кожата си джак отвий я внимателно от тялото си биговай я до степен на бледо кървене изяж я джак с празни думи и сиви пожелания опаковай я дълбоко под езика си и ме изплюй под луната в гърлото на моя мътен аквариум и после хвани пътя джак и не се обръщай кървенето ще бъде за моя сметка а този текст ще бъде поредната поздравителна картичка която ти изпращам джак джак джаки пътят е хладен наметни си шала и не се обръщай прилепите в утробата ми избуяват джак !

Advertisements

5 Коментари to “хвани пътя, джак,”

  1. Lynn said

    времето се е запънало
    като магаре

    не знам

    дали оглавника да дръпна
    или да си полегна
    в тръните край пътя

    да го оставя
    да се напасе

  2. junky said

    силно 🙂
    а по-силно?

  3. Lynn said

    джак хваща пътя пак се връща прилепите зреят кухи прилепи познаваш ли
    в стаите четирите живеят нещата лампите храната аз се лутам спя
    понякога излизам погледи около мен
    походки
    път няма
    път няма
    как ще хванеш пътя
    джак?

  4. late said

    разбира се, junky,
    каква скука щеше да е,
    ако нямаше по- и по- 🙂

    само

    дано не постигаме най-,
    че тогава вече – край :))

    lynn, не ми се драскоти тук,
    направо в новата
    поздравителна картичка,
    когато й дойде времето 🙂

    привети и на двете ви!

  5. junky said

    винаги трябва да е по-силно
    джаки
    по-силно и по-бързо по-дълбоко
    Bebe, Track 8
    това е най-
    древното ни проклятие
    и най-
    чистата благословия
    постигнато е преди да се родим
    онова „най“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: