бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for октомври, 2009

+ един музикален спомен –

Posted by late на 31.10.2009

Posted in да потанцуваме | Leave a Comment »

hit the road jack!

Posted by late на 31.10.2009

Posted in да потанцуваме | Leave a Comment »

есен, есен :)

Posted by late на 31.10.2009

P1080893_2

Posted in щрак щрак щрак | Leave a Comment »

поздравителна картичка 10

Posted by late на 30.10.2009

pozdr_k_10

здравей днес е леко и спокойно отсъствието ти е малко разранено знаеш че винаги те намирам роклята ми е бяла а старецът е здраво сгушен в краката ми слюнката му е грижовна и топла не ти писах да дълго време стоях в тъмното учех се да виждам думите са гладки и вкусни татуират живота ми паузата е кратка знаеш нали не никога не съм се съмнявала понякога погледът ти разбира ухото ти мътно свети в празното езикът придържа аквариума моя жълт аквариум тук в тихото падането се превръща в летене очите винаги са широко затворени гледат навътре и рисуват отсъствия детето дълбае камъните чупи пръстите си и говори наум майката разплита нравите си прерязва ходилата си и пее тихо и кротко химна на тази история бащата тъгува не не не ми е тъжно нито скучно полето разпъва кожата ми слънчогледите кълват нося бели плодове от водата беля ги и ям вкусен си така както отсъстваш само намеренията ти горчат още си пресен и недъгав извинявай да знам казвала съм го поне два пъти да ти обаче си глух и стенеш истината боли очите ти кървят в тъмното нося остатъците от себе си и те повивам защото днес съм мила и хладна ръцете ми са превързани устните топли и меки спокойно не хапя днес отмарям приглаждам бедрата на есента и се разтварям в жълтия й поглед мисля че цял един текст няма да ми стигне за да й се насладя глезените й от сутрин до вечер обвървяват езика ми есента е ръката която листата листата листата да понякога усещаш успяваш често обаче се губиш изоставаш пулсът ти замира погледите ни са като два огледални образа гледат се но никога не могат да се постигнат тук съм пръстта е рохка пъстра и вечна думите ми примират кротко в тъмното днес ми е топло поради отсъствието ти придърпвам края ти свивам се в поза зародиш дъхът ми е като на новородено тъмен плътен и жив не дори не си и помисляй моята стъпка няма нищо общо с твоята (не се обръщай не говори – историята ми грачи в тъмното)

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, поздравителни картички, щрак щрак щрак | Leave a Comment »

поздравителна картичка 9

Posted by late на 30.10.2009

pozdr_9

не знам какво правя сред тези хора

утрото е дъждовна капка
която пониква на върха на езика ми
(есента е в разгара си)

хората са диви вълци
заключени в собствените си шепи
дъхтят на черно и мръсно

не познават себе си
не отключват вратите си
стоят в тъмното
и огъват ноктите си

(детето пее
майката спи
бащата коленичи)

тези хора те онези които
и после дълго храчат кръв
в кривите улици

омотават ме в кичурите си вина
и открадват очите ми
ръцете ми
краката ми

те онези са
които рано сутрин
чупят усмивките си
прегъват гръбнаците си
и обуват сивотата си

(старецът е повече от старец
тази сутрин коленете му са две
бели хвърчила пуснати отвисоко)

ако някога (студено ми е)
ако тогава (зъзна)
ако тук (сама съм)
ако там (вися)

не знам какво правя с тези хора
оплитам мрежи с шала си
давя ги в гърлото си
после дълго преглъщам

те тези те онези
бели и мрачни
с пречупени дъна
оглозгани намерения
слепи морни и жадни
те тези онези те

спя сънувам
(чупя остатъка от живота си)
жадна съм
(храча живот на малки порции)
отсъствам присъствам
(отсъствам)

ти (не си)
ти (няма те)
ти (на върха на пръстите ми)
ти (няма да мога да те)
ти (няма да искам да те)
ти (не искам да мога да те)
ти (не искам)

защото животът е само за посветени
историите са мъртво родени
с глави заклещени между зъбите ми
(пиша пиша пиша пиша пиша пиша)

после дълго седя сама в тъмното
(есента е в разгара си)

Posted in когато поезията боде, затвори очи, поздравителни картички | Leave a Comment »