бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поздравителна картичка 9

Posted by late на 30.10.2009

pozdr_9

не знам какво правя сред тези хора

утрото е дъждовна капка
която пониква на върха на езика ми
(есента е в разгара си)

хората са диви вълци
заключени в собствените си шепи
дъхтят на черно и мръсно

не познават себе си
не отключват вратите си
стоят в тъмното
и огъват ноктите си

(детето пее
майката спи
бащата коленичи)

тези хора те онези които
и после дълго храчат кръв
в кривите улици

омотават ме в кичурите си вина
и открадват очите ми
ръцете ми
краката ми

те онези са
които рано сутрин
чупят усмивките си
прегъват гръбнаците си
и обуват сивотата си

(старецът е повече от старец
тази сутрин коленете му са две
бели хвърчила пуснати отвисоко)

ако някога (студено ми е)
ако тогава (зъзна)
ако тук (сама съм)
ако там (вися)

не знам какво правя с тези хора
оплитам мрежи с шала си
давя ги в гърлото си
после дълго преглъщам

те тези те онези
бели и мрачни
с пречупени дъна
оглозгани намерения
слепи морни и жадни
те тези онези те

спя сънувам
(чупя остатъка от живота си)
жадна съм
(храча живот на малки порции)
отсъствам присъствам
(отсъствам)

ти (не си)
ти (няма те)
ти (на върха на пръстите ми)
ти (няма да мога да те)
ти (няма да искам да те)
ти (не искам да мога да те)
ти (не искам)

защото животът е само за посветени
историите са мъртво родени
с глави заклещени между зъбите ми
(пиша пиша пиша пиша пиша пиша)

после дълго седя сама в тъмното
(есента е в разгара си)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: