бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

с вкус на зима

Posted by late на 06.12.2009

в стомаха ми назрява едно притеснение.
със сиви клони. с разсейки. от бодли.

внимавам да не ми счупи гръбнака.
опитвам се да съм цяла.

топката в стомаха е като мираж.
който упорито заявява себе си.

като мъгла, капеща от дърво. бавно и отмерено.
крайници, които искат да им позволиш да се раздвижат.
но за целта – трябва да спреш да се движиш самият ти.
да се превърнеш на свой ред в мираж.
без крайници, спонтанностти и желания за движения.

да станеш кухо тяло, готово да почувства
онзи растящ в стомаха му бодлив треволяк.

да падаш.

падането е постоянна величина.
единствена реалност, която сетивата ми регистрират.
гледката е с усещане за зима.
едри клони и парчета сиво небе между пръстите им.

стоя сгушена в себе си. в полумрака.
усещам топлината на спрялото време.
чувам тишината. която диша толкова равномерно.

завирам се в ъгъла си, защото там е истината (ми).

понякога в погледа ми се вмъква вирджиния улф.
страшно крехка. до степен на чупливост.
изниква без конкретна причина.
просто така. плаха. фина. чуплива.

и сeга стои там. моят поглед е нейният ъгъл.
тя тихо се свива в него.

профилът й е застинал. стените ми се страхуват да не го счупят.
не мърдам. в тази поза на новородено. изрязвам ръбовете си.

гледката е с вкус на зима.

6 Отговора to “с вкус на зима”

  1. Милен Ф. said

    Вирджиния е sensation,
    тя не пише,а усеща,
    усещането се забива в белия лист
    оцветява го,
    пробива го,
    раздробява го,
    къса го,
    поглъща го,
    Вирджиния и листът са едно цяло….
    Ти си през Вирджиния………………

    Прекрасно е Ваня :))))

  2. late said

    да, вирджиния е сетивност,
    много добре го каза, в.,

    привет и мерси за прочита🙂

  3. eola said

    хубаво е
    мисля, че исках да го напиша преди време – клоните, тревите,тишината, ъгълът…
    ШЩ!

  4. late said

    🙂 ШЩ!

  5. ve said

    Много хубаво!!!

  6. late said

    здравей, ве,

    как я караш – почти затананиках
    онази отдавнашна, стара песен,
    на „фамилия тоника“🙂.

    радвам се, че ти хареса този текст,
    това състояние, което хич и не е стих.🙂

    привети и пожелания за хубава вечер,
    в./л.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: