бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

разнищване на възела

Posted by late на 10.02.2010

„The House Of Special Purpose”(2009),
John Boyne

За романа:

“The House of Special Purpose” е нещо средно между исторически и любовнен, гарниран с приключенски нотки, роман. В едно изречение – това е историята на един осемдесет годишен мъж, който, за да избегне страданието, породено от факта, че съпругата му умира от рак в болничната стая, се отдава на спомени за отминалия си живот.

Повествованието в романа е разделено на две поточни линии. Едната е центрирана около важен отрязък от историята на Руската империя, а именно последните години от царуването на Николай ІІ (последният руски император), в който и период главният герой изживява своите юношески години. Другата е ситуирана във времето на 80-те години на ХХ век, когато героят е вече на прилична зряла възраст. Двете истории са вплетени една в друга, като историята от късния ХХ век върви в обратен хронологичен ред (1981, 1979, 1970 и т. н.), за да се слее накрая с другата история, центрирана около царунването на последния руски император. Това оригинално изграждане на структурата на романа е и основният (и единствен) плюс на този текст.

Извън него, „The House Of Special Purpose” претърпява доста спадове: семпъл, монотонен език, без абсолютно никакви стилови забележителности; равно – повърхностно, разказване, водено единствено и най-вече от стремежа сюжетът да върви напред, без никакво смислово задълбаване, което да провокира читателя към някакви, пък било то – и простички, размисляния; превес в изграждането на текста заемат най-вече похватите, типични за любовните и приключенските романи – когато героят е в някаква безизходна ситуация, веднага му се подава „помощно средство“, чрез което да продължи хода на действието, което действие без точно този герой не би могло да се случи. Например, без да задълбавам в конкретика, защото целта на настоящия текст не е да разказва сюжета на „The House Of Special Purpose” – в една от крайните сцени основният герой на този роман трябва да „убие“ един голям отрязък от време. Въпросният герой е в чужд за него град, до който е достигнал предимно пеша, за няколко месеца, съответно е без никакви пари, огладнял, измършавял и т. н. все в този дух. Този герой обаче има мисия и съответно н-часа преди нея, които трябва да уплътни. Мотае се той из този непознат му край, гладен, жаден, никакви пари, никакви познати, мотае се, мотае и – бинго! – цял портфейл в прахта, с което вече се запълват възникналите празноти и разказът може спокойно да продължи. Подобни авторски трикове има и на други места в текста. В което, само по себе си, няма нищо лошо, а и трябва да се признае – Джон Бойн много умело борави с тях. Проблемът е в това, че авторът, в конкретния случай, е концентрирал вниманието си именно и най-вече в начина на композиране, на построяване на романа, като е спестил усилията си по отношение на разгръщането на самата история, която през цялото време си остава на повърхността. Или, образно казано – „The House Of Special Purpose” има добре изграден скелет, без обаче почти никакво месо по него. Как в такъв случай да очакваме читателят да бъде заситен и доволно усмихнат след консумирането?

За кого е предназначена тази книга?

„The House Of Special Purpose” не би впечатлила сериозния читател, който едва ли би имал търпението, след първите 80-ина с нищо не грабващи страници, да даде шанс на текста да се разгърне. А дори да има добрата воля да продължи четенето, ще постигне леко удовлетворение към средата, леко захласване малко след нея и отново разочарование в последващите отрязъци текст.

Опрпеделено обаче, този роман би се понравил на не толкова претенциозния (в литературно отношение) читател. Защото „The House Of Special Purpose” е от точно този тип четива – леки, за отмаряне след дългия работен ден. Тя е книга, която не затормозява с дълбоки, философски, разсъждения, нито пък и със сложни стилови заигравания. В нея се разказва просто. Единственото заиграване, което този текст си позволява, е вплитането на истории от различни времеви отрязъци, за което стана дума по-горе и което, в случая с литературно непретенциозния читател, би се оказало основно средство за поддържане на вниманието му будно. И толкова. Един изконсумиран по време на отмаряне роман, след което небрежно захвърлен и забравен. И кому беше нужно всичко това?

Кой е John Boyne?

Той е на 38. Роден е в Дъблин. Издал е 7 романа. „The House Of Special Purpose” е последният. (Засега.)

Романът, с който John Boyne придобива известна популярност, е издаденият през 2006 година негов четвърти роман – „The Boy In The Striped Pyjamas“. Тази книга претърпява сериозен успех – бива филмирана, след което и продажбите й доста се покачват, в резултат – заема завидно място в The New York Times Best Seller list.

„The Boy In The Striped Pyjamas“ е преведена и на български език от издателство Intense през 2009 година. Особеното в случая с този роман е, че Джон Бойн написва „Момчето с раираната пижама“ само за няколко дни, като това е единственият му роман, написан по този начин, при това – без предварителни обмисляния.

След успеха на тази своя книга, Джон Бойн решава да се посвети изцяло и само на писането, прекратявайки досегашната си работа като продавач на книги.

Другото нещо, което му завещава този успех, е таргетната група, към която той с точно око ще продължи да се прицелва, подтикван от желанието да произведе поредния бестселър. Доказателство за това е и последният му роман – „The House Of Special Purpose”, който пък е романът, с който този млад ирландец се гордее най-много. Смята го за най-сериозната си книга и с прецизна точност и последователност проследява в блога си пътищата на неговите преводни побратими.

Любопитно:

В изследване за бестселърите, посочващо намаления брой на англопишешщите автори, Джон Бойн присъства на 7-о място – „Авторите, пишещи на английски в топ 40 са Халед Хосейни (2), Кен Фолет (4), Джон Бойн (7), Сесилия Ахърн (8), Елизабет Гилбърт (9) и Кати Прайс (20).“ – „Изследването, резюмирано от в. „Гардиън”, взема предвид мястото и времето на пребиваване в класациите, а не броя на продадените екземпляри. Така се разкрива удивително разнообразна култура на четене в цяла Европа, като само 13 от най-добрите 40 автори пишат на английски език, а 27 – на други езици.“ – цит. по: http://e-vestnik.bg/6214

Награди, получил John Boyne:

* 2007, Irish Book Award: Irish Children’s Book – senior: „The Boy In The Striped Pyjamas“.
* 2007, Irish Book Award: Listener’s Choice: „The Boy In The Striped Pyjamas“.
* 2007, Bisto Children’s Book of the Year Award: „The Boy In The Striped Pyjamas“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: