бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for април, 2010

бавно

Posted by late на 30.04.2010

бавна цигара на върха на слънцето
приседнал пушиш времето прегаря

понякога е прекалено лесно

(плътен и умерен тон, равен в равната плът на небето
и някави размазани, разводнени,
дълбоко ранени в главите хора,
въпреки къдравите им коси,
въпреки къдравите им ръце,
забравени, забравящи, заблудени.)

в този час планетата дава на късо
взривявам обувките си в този час

(понякога е прекалено лесно)

прегаря времето пушиш
бавна цигара на върха на слънцето

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | 5 Коментари »

„жената с червените ботуши“

Posted by late на 30.04.2010

тази вечер, бнт, 22:05, филм, 1974,
франция, италия, испания,
режисиран от сина на бунюел,
хуан луис бунюел,
закачка със стила на бащата,
доколкото схващам,
с участието на катрин деньов,

разбира се )) –

„жената с червените ботуши“

Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »

осем и половина е идеален час за….

Posted by late на 29.04.2010

дърветата се разбуждат, спирките събират сънливи хора (със сиви сънища, за да продължат с-тата), утрото мирише на препечен хляб и спомен за друг разбуждащ се град, телефонът мълчи, а кафето е топло и парещо, жените прескачат канавките, в рим е седем и половина, на гарата в улм, върху черен парцал, току пред входа, са насядали младежи в черни дрехи, в съня си к. очаква х. да се изкаже за свинското месо, след което бързо ще вдигне слушалката, за да чуе д., по паветата се разхождат тънки хартийки, плътта на уличната торба не е удържала порива на нощния вятър, магазините са полупразни, погледите – мъркащи, кафенетата в солун преглъщат на бавни обороти първите забързани клиенти, тишината е прозрачна, к. сяда на обичайната маса, шумът в ушите й е плътен и шарен, създава й усещане за реалност, полага крак върху крак, кутията с цигари оставя бяло, празно петно, смътен спомен за глас, прав и сочен, леко къдрав в извивките, цигарата плътно пристяга устните й, к. оставя бялото петно да се слее с първата струя издишан дим, осем и половина, улиците пълзят в очакване да запълнят утробите си, уличните лампи заспиват, х. внимателно изстисква последната доза сън, под завивките е топло и уютно, пантофите са хладни, а погледът от снощи прищипва кожата, дращи и вие, осем и половина, прекалено ранен час за ставане, навън забързани клаксони разменят поздрави, д. бавно оставя слушалката, гласовете не спират да дъхтят в тила й, въздухът трепти и заваля думи в ухото й, осем и половина е, пръстите се задвижват от само себе си, търсят верния такт, следват ритъма на гласовете, дълбоко в погледа на д. – върни се към началото –

(януари, 2009)

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

ръката на дъното

Posted by late на 28.04.2010

на дъното на ръката
думата е прегъната

ако изям двете си половини
ако изядеш двете ми половини

детето ни на дъното
ще бъде прегънато в думата
на ръката пръстие й са къси

ако ме повиеш
ще ти дам и третата си половина

на дъното на думата
ако изправя тялото си

ако отлепя нежния ти удар
кръстът ще се разпадне
ангелското войнство ще замлъкне

ако отрежа думата си
сърцето ти ще се зарови в пясъка

ако забия зъбите в кожата си
ако изпиеш млякото ми
ако ръката ти счупи моята

ще преминем тънката ивица
ще бъдем деца на детето си
ще пия ще тичаш ще умреш

ако смъртта ми е нож с две остриета
ще счупя тока на обувката си
ще отрежа ключицата си ще укротя болката

ако тези думи са
сънят който ни сънува

ако черната ми рокля
разтваря дланите на рибите

ако первазът е фин тънък щит
прикриващ наранените ми рамене

ако не те бях измислила
с тази буца лед в гърлото
детето ни щеше да плаче

ако на дъното прегъната в думата
ръката с късите пръсти

изяждам двете си половини умираш
кротко зачаквам утрото ако

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

ще затворя

Posted by late на 28.04.2010

очите на дървото окачени
на дървото очите окачени

ще затворя ще положа
ще отрежа ще изплюя

окачени на дървото очите
на дървото очите окачени

ще мълчиш ще поглъщаш
ще разтвориш ще искаш

очите очите очите очите
дървото дървото дървото

ще вися окачена ще мълчиш
ще изплюя ще поглъщаш
ще отрежа ще поискаш
ще затворя ще затворя ще затворя

на дървото очите окачени
на дървото окачена очите
вися положени на дървото

ще очите отрежа положа ще
ще затворя ще затворя ще затворя
очите очите очите очите
на дървото ще изплюя ще положа
ще вися ще вися ще затворя

очите на дървото на дървото очите
окачени окачени окачени
на дървото очите очите на дървото

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »