бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for 27.04.2010

първоаприлски здрач

Posted by late в 27.04.2010

Posted in щрак щрак щрак | Leave a Comment »

за пушенето, писателите и едни красиви фотографии

Posted by late в 27.04.2010

един текст на gilbert alter-gilbert

п.п. данке, murmrun 🙂

Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »

„убийството на едно глухарче“,

Posted by late в 27.04.2010

„берлин александерплац“ и райнер вернер фасбиндер

първопричината за настоящия пост:

записките на райнер вернер фасбиндер за следите, които един роман оставя „в главата, тялото и душата“, някои книги не просто казват „бау“ и „бум“, но и разстърсват из основи, истинските текстове се съпреживяват емоционално, те не се четат, а се „гълтат, излапват, всмукват“, те дращят, засядат в гърлото и се преглъщат трудно, за тях не се откриват лесно думи, които да изразят какво означава четенето им, „което вече не е само четене, а живеене, страдание, отчаяние и страх“, всеки човек, в рамките на живота си, бива постигнат поне от една такава книга, която, за щастие, е прекалено добра, „за да те остави да потънеш или да се изгубиш“.

втората причина за настоящия пост:

едно невероятно заглавие, на сборник с разкази, писан от същия автор, написал романа, така силно докоснал фасбиндер.

настоящият пост:

романът, оствящ подобни дълбоки следи, дори и в едно съзнание (какво повече му трябва на един роман), е написаният от алфред дьоблин (1878-1957) през 1929 година – „берлин александерплац“. (превеждан у нас. смятам да си го издиря.)

заглавието е: „убийството на едно глухарче“ (сборникът излиза 1913 година, не е превеждан у нас, за мое огромно съжаление.)

финалът на настоящия пост:

„След известно време той отново започна да брои крачките си – една, две, три. Стъпка с единия, стъпка с другия крак, ръцете се полюшкват от раменете. Докато погледът му се рееше встрани от пътя, г-н Михаел Фишер изведнъж забеляза някакво възпълно същество, прилично на самия него; съществото се отдръпна назад, в миг се втурна срещу цветята и отряза главата на едно глухарче. Приличаше досущ на онова, другото. Погледът, ръката, бастунът му бяха като омагьосани от глухарчето. Ръката се вдигна, бастунът изсвистя, хоп! – и главата хвръкна. Профуча във въздуха и изчезна в тревата. /…/ Господин Михаел Фишер се потупа в гърдите, стисна по-здраво бастуна с дясната си ръка. Ще се справя, помисли той, самообладание само. Лицето му придоби хладно, високомерно изражение – ще им покаже той. /…/ Представи си колко комично щеше да бъде утре, когато навсякъде във Фрайбург ще разлепят червени афиши: „Убийство на възрастно глухарче, извършено по пътя от Ементал за Сент Отилиен между седем и десет вечерта. В убийството е заподозрян…“ и тъй нататък. При тази мисъл господинът, облечен в черно, се изсмя подигравателно и с блаженство вдъхна хладния нощен въздух.“

(из „убийството на едно глухарче“, разказът, дал заглавие на въпросния сборник на дьоблин)

записките

на

райнер

вернер

фасбиндер,

писани

1980, когато райнер е бил на 35 години.

+

десерт, елегантно поднесен от бисерка рачева

п. п. текстът на фасбиндер – „човешките градове и техните души“, може да бъде открит и в „райнер вернер фасбиндер, анархия на фантазията, текстове и интервюта“, ик „колибри“, 2003.

Posted in книга след книга, предстоящо за четене | Leave a Comment »

anyway the wind blows…

Posted by late в 27.04.2010

Posted in да потанцуваме | Leave a Comment »