бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for май, 2010

за неслучайните „случайности“ или –

Posted by late на 31.05.2010

как гала, заекът и радиото ме отведоха до една красива корица и едно приятно парче

значи – радио „хоризонт“,
няколко думи за новата
книга на светлана дичева
и един музикален поздрав
от колегите й,
който не бе обявен като
заглавие и изпълнител,
но това не ми попречи да
го открия в нета,
ме споходиха преди минути
и се вплетоха в следната
огромна навързана неслучайност:

корицата:

гала и заекът (клик)

парчето:

п.п. книгата, разбира се,
отива в графа „предстоящи“,
навремето (преди около век
и половина) четох
„мона и магелан“
от светлана дичева,
в погледа ми е останала
една квартална кръчма,
една кльощава мона
(за кльощавостта не съм
убедена – век и половина
си е много време) и една
моя фраза: приличен роман,
един от малкото, който
говори за соца по ненатраплив,
дори почти невидим начин,
също – усета за леко писане.

та, „заекът на гала“ отива
в графа „очакващи да бъдат
обвървени с поглед книги“,
а парчето ще се върти в
безвремевите паузи
на настоящия ветровит ден,

точка 🙂

Posted in да потанцуваме, не е за пропускане, предстоящо за четене | Leave a Comment »

мюриел уркад

Posted by late на 31.05.2010

Posted in не е за пропускане | 3 Коментари »

из архива

Posted by late на 31.05.2010

ластик

животът бие на кухо
денят е сляп
вече цял век децата играят на ластик
скачат подскачат
скачат подскачат
мъртвите им майки кротко
полягат на пода
усмивките им скърцат
ръцете им търсят опора
в кухите гърбове
понякога плачат
майките
плетат стълби от косите си
и нито за миг не изпускат от поглед
звънтящите си деца
вече цял век
цял век
животът играе на ластик
бие на кухо в очните ябълки

децата подскачат

(14.03.09.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

панаир, базар, аутлет

Posted by late на 29.05.2010

или просто: книги, ндк, пролет, 2010

нова година, нова дума – „аутлет“, смятам я за излишна,
затова поемам по същество:

това е уловът ми от сегашния панаир на книгата.
конкретната ми цел бях двете книги на капоти („колибри“),
олга токарчук („алтера“) бе спонтанният десерт,
паланюк („ера“) бе изненадващият случйно забелязан
и впоследствие мило подарен ми бисер,
а останалите четири книги бяха
от кошницата ултранамалени книги на „колибри“ –
това са книги, които принципно,
по една или друга причина,
ясно осъзната, разбира се, не бих си купила, но
и които по някакъв начин са ми събудили любопитството,
така че – като ги видях на цена от 2 лева (съвсем нови
и неупотребени са!), естествено – не можах да се въздържа : )

разбира се, останаха и книги, които много искам да имам,
но, по финансови причини, не купих. и те са:
три книги от щанда на „алтера“,
който щанд ми беше особено привлекателен,
защото принципно цените на това издателство
са доста непосилни, а сега правят страхотни
намаления и просто не са за изпускане.
дори, ако можех да мисля практично,
именно този щанд бих претарашила много обстойно,
защото книгите на другите издателства са на посилни цени,
които все още (слава богу : )) мога да си позволя.
но, понеже съм скарана с практико-прагматичното мислене,
и този път се отдадох на лежерно-удоволственото
закупуване на книги и, както може да се предположи –
съм особено доволна от улова си : )

та, за закупуване останаха: „морето“ на джон банвил,
„бял шум“, дон делило и „къща от език“ от йосип ости,
както и още две стихосбирки от поредицата „поет от поета“
на „алтера“, които забелязах в каталога им, вече у дома,
така че не успях да прелистя, та не знам дали и как
биха ми подействали на желанието ми да ги притежавам : )

още: две книги на олга токарчук: „дом дневен, дом нощен,
издаден от „абагар“, 2005 и, евентуално – сборникът й с разкази
„музика от много барабани“, издаден от „весела люцканова“, 2006,
както и „моята автобиография“, чарли чаплин, „колибри“, 2008.

също, в списъка „незакупени книги“ остана и една,
която съм чела и именно поради това искам да прибавя
в библиотеката си, защото особено я ценя и тя е: „позор“ на кутси.

добрите новини са две: 1. „жанет 45“ са заредили
няколко романа на дж. м. кутси
в графата си „предстоящи книги“,
в края на тази година се очаква
да излезе първият от тях,
и 2. „алтера“ пък обещават
пълното издание на „лицето ти утре“
на хавиер мариас (досега имахме издаден
само първият том от „прозорец“, 2006).

та, тъй – събитието „книги, ндк, пролет, 2010“ ,
е особено примамливо с безплатния си вход,
хубавите намаления на книгите и особените тишина
и неблъсканица, които добрите книги
и техните ценители особено почитат : )

Posted in актуално, книга след книга, предстоящо за четене | 2 Коментари »

развинтени стълби

Posted by late на 27.05.2010

плътта на дървото хищно разполовена
нощно изтеглена до върха на луната

(да четеш напосоки
улицата изтичаща

да криеш токът
пронизващ вените)

хищно разполовен напосоки разтеглен
тъмночерен развинтен убит и убиващ

(да лежиш вертикално
с нокти забити в небето

да стискаш със зъби
плоския гръб на летливото време)

дъбът е дървото листата са бледи
премазва ги погледът изстисква ги шепотът

(да носиш картините в погледа
да впиваш устни в извора

да развинтиш крака си да подскачаш наум
наужким да носиш живота си)

прегаря дъхът от плесен зелен и потънал
надвива викът разтърсващ ребрата небесни

(да знаеш това което не знаеш
да забиваш пръсти в кухия дънер

да идваш и да си отиваш
просто тихо и логично)

развинтен език в развинтени стълби
с развинтени пръсти развинтени кули строи

(да можеш в ступор на пода в нищото
да биговаш хартиен живот в хартиено тяло

да преглъщаш с пръстите думите хлъзгави
да носиш душа на дете претворена в стенен часовник)

пронизан в дланите мраморни заспиваш
хищно разронен в хищната плът на небето

(развинтени стълби развинтват погледа
развинтено притаен в хълбока светещ)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | 4 Коментари »