бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

„Пандора в Конго“, Алберт Санчес Пиньол, ИК „Колибри“, 2010

Posted by late на 02.07.2010

„Пандора в Конго“ е вторият роман на каталонския писател Алберт Санчес Пиньол. За съжаление, не съм чела първия му – „Хладна кожа“ (ИК „Колибри“, 2007), но пък изчетох настоящия и имам да кажа няколко думи за него.

Най-напред – „Пандора в Конго“ е леко написан текст. Текст, който е усвоил много добре похватите на различни разновидности на романовия жанр – на приключенския, любовния, фантастичния, криминалния роман, и виртуозно (си) играе с тях, като умело ги сплита в една обща романова канава. Именно тази виртуозност е и най-ценното качество на романа, защото „Пандора в Конго“ е текст, който привлича повече със стуктурата си, отколкото с историята си.

За какво, все пак, се разказва в „Пандора в Конго“? Накратко – разказва се за живота на Томас Томсън – начинаещ писател, започнал кариерата си като „литературен негър“ (писател, който пише по поръчка и чието име не фигурира под заглавието на написаната от него книга), разказва се също и за живота на Маркъс Гарви, обвинен в убийството на двама английски аристократи и очакващ смъртната си присъда, за живота на Амгам – представителка на непознатата раса на тектоните – същества, живеещи дълбоко под земята, разказва се и за Англия – малко преди започването и по вереме на Първата световна война, както и, разбираемо – за конгоанската джунгла, също и за една своенравна костенурка без черупка с благозвучното име Мария Антониета, но най-вече в този роман се разказва за една книга – „Пандора в Конго“. Книга, написана от литературния негър Томи Томсън, който в стремежа си да се реализира като професионален писател, бързо я загърбва и изцяло се отдава на задачата, която поредният случай от живота му му възлага, а именно – да пресъздаде, под формата на роман, историята на един обвинен в жестоко убийство затворник. Престъплението, за което този затворник (Маркъс Гарви) е обвинен, е извършено в дебрите на конгоанската джунгла. Съвсем в сърцето й, където принципно трудно стъпва човешки крак, освен в случаите, когато ядрото на историята не е описано в една сътворена от литературен негър книга, озаглавена „Пандора в Конго“.

Тази именно книга – поръчана на един литературен негър и написана от него, се превръща в основен персонаж на романа, носещ същото заглавие. Тя е основният двигател на текста на Пиньол. Тя е пандората, от която излизат няколкото истории, съставящи канавата на романа. Истории, пряко обвързани една с друга, докосващи се, преплитащи се, подтикващи се една друга към развоите си, съвсем до самия финал, където възелът, който сплитат, бива изцяло разплетен и читателят, на свой ред, бива доволно възмезден за търпението си.

А финалът на романа наистина изненадва. Той, всъщност, е много ключов фактор за текста като цяло, защото на моменти „Пандора в Конго“ леко залита в клишетата на някои от вече посочените видове романи, с чиито похвати оперира (провалите му са най-вече в полето на любовния роман), и, ако не беше този финал, сегашният ми текст съвсем нямаше да бъде в тази тоналност. Но, тъй като той е именно такъв, какъвто е, не ми остава нищо друго освен към вече казаното да прибавя следното:

Определено – отдавна не бях чела текст, който така добре се заиграва с похватите на различни романови жанрове (изброените по-горе), при това – добре примесени с преупотребяваната интелектуална нишка за писането, писателя и книгата. И, като към това прибавим и лекото писане и тънкото чувство за ирония, то „Пандора в Конго“ се превръща в едно удачно за летните отпуски четиво – не особено ангажиращо мисълта, отмарящо и изненадващо с финала си. Четиво, от което могат да извлекат наслада и масовите читатели, и т. нар. професионални читатели. Споменавайки последните, шеговито бих определила този роман на Алберт Санчес Пиньол като „масово четиво за интелектуалци“. Масово, защото е незатормозяващо мисълта, предполагащо бързо четене четиво и интелектуално, защото си играе много добре с жанровете, при това – с фина доза ирония. Не се сещам за друг подобен роман, поне от регистъра на моите прочетени книги.

В заключение: из малкото, да не кажа почти липсващите, кометнтари (имайки предвид честия копи-пейст на една и съща информация, обикновено – информацията, дадена от издателството и/или намираща се на гърба на корицата на съответната книга, и почти липсващите сносни коментари – анализи, рецензии и под.) за Алберт Санчес Пиньол, които срещнах из интернет (на български и на английски език), попаднах на изказването, перифразирам, че интересното при този автор е, че книгите му получават популярност и достигат до голямо число читатели, без никакви медийни реклами и особени опити/напъни за популяризирания.

Сега, когато вече прочетох поне единия от романите на Пиньол, разбрах механизма, чрез който книгите му лесно и бързо стават бестселъри, а именно – умелото съчетаване на различни жанрови елементи, при това – именно на елементи от тези видове романи, които лесно влизат в домовете (и умовете) на т. нар. масов читател – любовен, приключенски, криминален, фантастичен роман, овладяното „жонглиране“ с тях, лекото писане, фината ирония и, разбира се – стръвта за т. нар. професионален читател – вплитане сред цялата тази смес (отново умело) и на преупотребяваната тема за литературата, писането и автора. Така, де – трябва да има и нещо интелектуално и размислящо – раздвижващо мозъчните клетки в цялата тази жанрова плетка : ). Още повече, че романът не блести с някакви дълбоки мисли и философски истини, които да дадат храна на „вечно търсещия читател“. Не че Пиньол не прави опити и в тази насока, но в точно тази формула за написване на роман, те звучат леко изкуствено и по-скоро дразнят, отколкото да размислят. Така че на драгия читател (професионалния такъв) не му остава нищо друго, освен да се прехласне от добре изградената структура на текста, която, пак казвам – е умело и леко „построена“, и да се наслади на оригиналната хрумка една книга да бъде основен двигател на целия сюжет. Хрумка, сама по себе си – преупотребявана, но, все пак – в конкретния случай – използвана с талант. Наистина – много удачна формула за написване на бестселъри. Направо – удар в десетката, както се казва. И тук именно идва любопитното:

Търсейки информация за Пиньол из интернет, попаднах на сънародника му Карлос Руис Сафон, за когото в един блог прочетох следното изречение: „Карлос Руис Сафон, общо взето, е станал популярен писател почти случайно и без маркетинг.“ (цит. по: http://razmisli.wordpress.com/2009/01/20/el-juego-del-angel/). Съвсем като това за Пиньол, просто удивително : ). Разбира се, че се разрових и попаднах и на други сходства между тези двама автори. Като се започне от дребните съвпадения: едно и същото рождено място – Барселона, близките години на раждане (само една година им е разликата) и почти едновременното им появяване на българския книжен пазар, както и фактът, че и двамата засега са написали само по два романа (всички – преведени на български) /има само една разлика и тя е, че Пиньол пише на каталонски, а Сафон на испански/ и се стигне и до по-същностните, касаещи думите, изписани за техните романи:

Отзивите, които прочетох за двата романа на Сафон, са особено характерни и за Пиньол, толкова характерни, че, спокойно могат да бъдат приложени и към неговите книги. Придобива се усещането, че става дума за много сходни като почерци автори, използващи еднакви похвати и отличаващи се единствено и най-вече по конкретиката на разказаната история и съответно – някои стилови особености, касаещи езика, с който се разказва. И при Сафон, както при Пиньол, основна характеристика за романите му е смесването на различни романови жанрове. Друга прилика: използването на една книга като основен персонаж и двигател на романовата история: в последните романи и на Пиньол („Пандора в Конго“, 2005, излязла у нас – 2010), и на Сафон („Играта на ангела“, 2008, излязла у нас 2009) някой наема някого, за да напише книга. Също: В „Сянката на вятъра“ на Сафон историята започва с намирането на книга, която носи заглавието, дало и заглавието на романа, пък в „Пандора в Конго“ на Пиньол всичко започва от една поръчана (и в последствие написана от един литературен негър) книга със същото заглавие „Пандора в Конго“.

Сходните говорения за тези двама каталонци продължават и, ако игнорираме имената – ще придобием усещането, че се говори за един и същ автор, поне що се отнася до техническата страна на романите им. Основна разлика между тях ще се окаже само езикът: по-плътен и пищен при Сафон (както е описан в повечето ревюта за книгите му) и по-равен и не толкова окрасен при Пиньол (както се уверих от досега ми с негов текст). Сега е моментът да кажа, че аз не съм чела нито един от двата, преведени у нас, романа на Карлос Руис Сафон („Сянката на вятъра“, 2001, на български език излиза през 2007 г., издаден от ИК „Изток-Запад“ и „Играта на ангела“, 2008, на български език излиза през 2009 г., издаден от ИК „Изток-Запад“), ето защо всичките посочени съвпадения между тези двама каталонски автори, се оказват особено интересни за мен и, рзбираемо, изострят любопитството ми към текстовете на Сафон. Когато надникна и в някой от тях, ще разбера не просто дали именно езикът ще се окаже разграничителната черта между тези двама каталонци (което, засега, интуицията ми сочи, че е точно така), но и дали формулата за изтъкаване на добър (съвременен) бестселър няма да се окаже каталонска запазена марка.

2 Отговора to “„Пандора в Конго“, Алберт Санчес Пиньол, ИК „Колибри“, 2010”

  1. ejjjik said

    Много интересно ревю 🙂
    Аз пък съм чела само Сафон, който доста, доста ми допадна, така че определено провокира интереса ми 🙂

  2. late said

    тъкмо ще си сверяваме „прочитите“ после : )

    а сега да попитам –
    и двете книги на сафон ли си чела?

    за структурата на романите му
    няма да питам –
    горе-долу придобих представа ; ),
    но как е езикът му –
    стилът, да го кажа по-кратко : )

    и, казваш – струва си за четене?)

    п.п. още едно нещо прави впечатление,
    относно тези двама каталонскси автори –
    за пиньол няма почти никакви отзиви,
    особено от блогъри,
    докато за сафон – точно обратното –
    именно блогърите говорят така вдъхновено за него,

    което довежда до определени изводи
    относно пътищата на една книга до читателите й : )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: