бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

коминочистачески вълнения

Posted by late на 29.07.2010

юни, 2008
автори: late & hubavez

коминочистачът се страхуваше от високото, но в ниското го дебнеха още по-големи опасности. щом слезеше от някой покрив, мигом си окачваше табелка с надпис: „не ме докосвайте, че цапам.“

в неделя, когато целият свят почиваше, коминочистачът отскубна с мъка първата буква от името си. огледа я. облиза я. олигави се с напречната й линия. ядоса се (малко). сипа си скоч и я глътна вертикално. от устните на деня започнаха да излизат пухкави кръгчета дим. в погледите на случайните минувачи сянката на коминочистача неистово бъркаше в гърлото си. в бележка под линия слънцето се прокашля и лениво захлупи деня с лъчите си. малко по-наляво кръгчетата дим бавно се стопяваха.

коминочистачът преглътна скоча, но буквата заседна на гърлото му. бръкна с два пръста, извади я и я заби в градинката на двора. окачи й едно въже, седна на една пейка и започна да умува: „да се обеся ли, или да продължа да пия?“

(к)оминочистачът тъжно проскърца със зъби. въпросът, над който се мъчеше, дращеше гърлото му. слънцето безжалостно прогаряше погледа.

„да се…, или да си…“

първата буква от името му мълчеше с тежкото мълчание на господ.

господ видя, че погледът на коминочистача вече е почти прогорен от взиране, смили се над него и реши да му подскаже избора: „да си… „, обади се вътрешният глас на коминочистача. стана и отиде да потърси бръснарско ножче.

коминочистачът потопи ножчето в последната глътка скоч. притисна слепоочията си, замижа и с хладнокръвно движение проряза израстъците на първата си буква. останалата вертикална линия на въпросната буква се впи безжалостно в тъкънта на въжето, което все още стърчеше от вените й. прониза го до кръв, след което се насочи към врата на господ. на следващата страница, коминочистачът бавно отвори очи.

всички думи, които започваха с първата буква на името му, бяха с отрязани хоризонтални черти. коминочистачът отряза още едно парченце от нея и то застана като ореол над самотно стърчащата вертикалната черта, за да я краси. „една съiласна по-малко”, каза си коминочистачът и се възхити от постъпката си. „какво направи, бе, Iьoре?”, обади се iоспод от висините, но коминочистачът не разбра, че всевишният iовори на неiо, дотолкова се беше прехласнал по тази все още кървяща буквичка. „стореното от мен ще се помни и моето име ще се помни, защото вече сме с една буква по-близо до Европа, нашата заветна цел.”

все още погълнат от еуфорията на отiритието си, iоминочистачът гаврътна поредна бутилiа сiоч. господ, iойто бе сътворил повторно първата буiва от името си, запретна ръiави, присви мустаi и започна да примесва глината, от iоято бе сътворен iоминочистача, понеже, явно – първия път някъде беше сбърiал. „аiо и този път не се получи, ще взема да сътворя една iоминочистачiа из реброто му.“ малiо по-наляво – въжето, iоето всички бяха забравили, нежно овиваше примiата си около врата на света.

коминочистачът се ядоса на божия гняв и реши да пречупи гръбнака на новата буква. взе въжето и постави клупа на горния й край, после с все сила дръпна въжето и гръбнакът на буквата се прекърши. той погледна страницата и остана доволен. „ей, ломиночистачо, ще сломиш цялата азбула”, обади се господ, ужасен от хаоса, който можеше да причини ломиночистачът в яда си, но ломиночистачът вече се излачваше по стълбата, получила се от първата булва на името му, за да премери сили с господ.

в този момент втората бутилла слоч си лаза думата – ломиночистачът се препъна още на първото съпало и заспа. от удара останалите булви от името му се размесиха, ребрата на ломиночистача изпулаха. в следващото изречение господ смръщи вежди над настъпилия хаос и чевръсто се зае със сътворението на ломиночистачлата. зад гърба му – въжето ехидно оглаждаше примлата си.

когато я сътвори, господ не побърза да събуди ломиночистача. остави го да спи още малко, защото искаше той да се събуди напълно спокоен, отново да бъде коминочистач, носещ късмет, и да забрави поразиите, които бе сторил с първата буква на името си, възстановена вече в целия си изконен кирилски блясък. късметлия беше този коминочистач. ницше се беше побъркал, понеже не можа да си намери жена, а господ не му създаде жена, която да му хареса, защото ницше отрече господ. не биваше да се допусне коминочистачът да последва примера му – господ се ужасяваше от хаоса. втори потоп нямаше да има, вероятно нямаше да има и второ пришествие. духовете не биваше да се разбунват, а да се успокояват. погледна новото си творение и остана доволен. а тя, понеже бе създадена от реброто на коминочистача, много го хареса, погледа го усмихната как спи блажено и после го събуди с целувка.

когато коминочистачът отвори очи, най-напред разтърка името си. след като се увери, че всички букви бяха на мястото си, се взря в новото усещане, което лазеше под кожата му. беше топло и черно. досущ като коминочистаческата му същтност. като дима от комините, които така любовно обгрижваше. трябваха му само още няколко изречения, за да я забележи. съвсем като него. черна и топла. обла и тиха. с див пламък в погледа. след една запетая време, коминочистачът понечи да скъси разстоянието, което го делеше от този огледален му образ. усмихна се и застина на място. с изцъклен поглед и изплезен език. въжето, което отново всички бяха забравили, обгръщаше врата му в режеща милувка.

господ почиваше.

2 Отговора to “коминочистачески вълнения”

  1. eola said

    !

  2. late said

    : )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: