бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for август, 2010

събота, събота, импровизирана сутрин :-)

Posted by late на 14.08.2010

Advertisements

Posted in да потанцуваме | Leave a Comment »

три книги и една дама

Posted by late на 12.08.2010

„силвия бийч и „изгубеното поколение“: история на литературния париж от 20-те и 30-те години на ХХ век“

„силвия бийч: писма“

„шекспир и приятели“, силвия бийч, спомени

силвия бийч и джеймс джойс пред книжарницата (& библиотека) „шекспир и приятели“, париж

Posted in не е за пропускане, предстоящо за четене | Leave a Comment »

‘пубертет’ на анна старобинец или как четенето се превръща в настръхнала удивителна

Posted by late на 09.08.2010

„пубертет“, анна старобинец, „колибри“, 2006 – сборник, съдържащ една новела и няколко разказа.

пребродих всички книжарници в софия (електронните оставих за накрая. съвсем нарочно и умишлено). имах особени очаквания. за точно този автор. за точно тази книга. „дебют, парлив като порязване с хартия“, пише на корицата. парлив е, да. най-вече със стила си. овладяно, завършено, талантливо главнобуквено Писане. няма излишна дума, фраза, изречение. няма и ред, който да боде очите и да спъва четенето. и като към всичко това, се прибави и фактът, че при излизането на този сборник старобинец е била на 26 години – настръхваш, удивително. препрочиташ определени изрази, цели абзаци, продължаваш да четеш и отново препрочиташ. на 26 години анна старобинец е един оформен и завършен Писател. главнобуквен.

сравняват старобинец със стивън кинг. тя самата го споменава в един от разказите си („агенцията“, особено добър!), а в родината й дори я наричат „руският кинг“. да, кинг се усеща между редовете, но не толкова кинг с ужасите, колкото онзи, с фините мистерии, които обемат световете на героите. сравняват я и с кафка. сигурно не само поради метаморфозата (физическа, но най-вече психическа) на някои от героите й. сравняват я и с гогол. за доовкусяване, прибавят и оруел. аз лично го видях само в един от разказите, събрани във въпросния сборник. важното обаче в тази съпоставителна история е, че въпреки пристрастията си, които несъмнено влияят (по един или друг начин), старобинец оформя свой почерк. свои истории. свой стил. и това я прави уникален Автор. главнобуквен, както вече се разбрахме в началото на настоящия текст.

определят историите на старобинец като „стряскащи“, пък в едно свое интервю тя споделя, че след излизането на сборника, част от познатите й започнали да я отбягват. факт, който говори повче за познатите й, отколкото за разказите й. факт, който насочва към един основен проблем, пряко свързан със същността на литературата (литературния текст) и нейното (неговото) читателско възприемане. проблем, който кратко може да бъде определен като „буквалистко възприемане на литературния текст, четене на литературата 1:1 като реален текст, а не като фикция“. този проблем не е от вчера и днес и е пряко обвързан с начините на преподаване на литературата най-вече в училищата, което вече е тема на друг текст. за настоящия е важно да се каже, че историите на старобинец са идеалнни литературни текстове – добре издържани – и като идея, и като стил. удивително е, когато един 26-годишен автор успява да постигне подобни висоти. удивително е не само за читателя, но и за литературата.

в настоящия финален абзац няма да давам отговор на вече превърналия се в клише за подобен тип текстове (говорещи за други текстове, литературни) въпрос – „какво се разказва в историите, поместени в „пубертет“, поне леко загатване?“, защото, знам, че, след всичко казано досега, истинският ценител на литературата вече се е допитал до „гугъл“ за евентуалните електронни книжарници, в които дебютната книга на анна старобинец все още е налична, затова ще кажа просто: приятно четене, драги читателю 🙂

п.п. в българската литература също имаме един такъв стилово овладян и завършен, млад, Автор и той се казва елена алексиева. двете със старобинец пишат за различни неща, но като овладяност на писането са сходни, много сходни. факт, който може само да радва. при това, не в някакъв национален аспект (че и в българската литература имаме подобно явление), далеч съм от подобни „радости“, а, защото по отношение на Истинската Литература 2 е повече от 1 – какво по-удивително от това за един Истински Читател ;-).

Posted in книга след книга | 19 Коментари »

неделна есенна шарена утрин :-)

Posted by late на 08.08.2010

Posted in да потанцуваме | Leave a Comment »

за „неХана“ – не анотация, не рецензия, просто мнение

Posted by late на 06.08.2010

„неХана“, милена фучеджиева, „сиела“, 2004., сборник с разкази, първите шест – обединени в цикъл.

като цяло – книгата не е лоша. прекалено е ктарка обаче. + това – първите няколко разказа съставляват един цикъл и, като се вземе под внимание и заглавието, то у читателя се създава усещането, че сборникът ще бъде цикъл от разкази с основен персонаж хана. и, кагото изчетеш разказа „зомби“, заключаващ въпросния цикъл, и зачетеш следващия го разказ – бам и хряс, нещо се пречупва. в резултат – оставяш книгата, осмисляш случилото се, пренастройваш си нагласите и едва след всичко това – продължаваш да четеш. и, ето тук пък – краткостта на книгата се оказва вторият проблем – тъкмо си пренастроил нагласите си и вече си разбрал, че четеш сборник с разкази, част от които са обединени в цикъл, и искаш да видиш какви точно ще са разказине-не-хана, то те, след четири разказа време, взимат че свършват.

всичко това си е леко неприятно, както и множеството правописни грешки – пълни членове и запетаи най-вече, които, предвид обема на книгата, не са никак за оправдаване.

извън тези неприятности – разказите в „неХана“ ми харесаха. повечето от тях. цикълът – първите шест разказа, ми допадна, а „зомби“ е върхът на сладоледа (в най-хубавия възможен смисъл :-)) и удачният финал на въпросния цикъл. (дори четен и извън него, „зомби“ е добър разказ.)

последният разказ – „разходка с буда“, също ми хареса, понеже се държи като драматургичен текст (мисля, че с леки корекции може да мине и като такъв). та, държейки се като драматургичен, този текст въздейства по сходен (на драматургичните текстове) начин – визуално и динамично. затова и ми хареса. „разходка с буда“ беше единственият разказ в сборника, който не четях, а наблюдавах. той е останал у мен като картини, кадри, не и като текст. и това също е плюс, при това – голям. 🙂

другото интересно при тези разкази, което също позволява всички те да бъдат разглеждани като част от едно цяло (не само онези от цикъла), е това, че всички персонажи, до един, са празни, отегчени хора. хора без живот, разкъсвани от огромна пустота (в мозъка, стомаха и най-вече в сърцето). хора – зомби. вътрешно мъртви. (затова и разказът „зомби“ е много ключов. не само за цикъла, но и за целия сборник.) понякога тези хора търсят близостта на други, биват, живеят, преживяват с тях (някои от разказите от цикъла за хана, „краят на изреченията“, „разходка с буда“). тези двойки обаче са празни от съдържание, хората, съставящи ги, са вътрешно мъртви и са със съответния човек не поради някакви чувства, а поради трудната поносимост не само на празнотата в тялото, но и на празнотата и без-смисъла на самотата, в която е поставено това тяло. тези двойки обикновено не си говорят. единственото нещо, което правят заедно, е секс. като последното механично движение, на което са способни и което им показва, че все още са живи. въобще –

пустотата на съвременния човек, заобиколен от вещи и празен от чувства, е основното усещане, което се вбива в сетивата на читателя и което дращи съзнанието му не само докато трае четенето, но и дълго след това. което, смятам, е показателен факт, за това, че авторът си е свършил работата, независимо от леките кусури на стила или на цялото. какво повече му трябва на един читател? 😉

в заключение: „неХана“ щеше да е интересна и интригуваща книга, в главнобуквения смисъл на тези думи, ако бяха премахнати основните минуси, за които по-горе споменавам + един, за който не съм споменала, а именно – еднотипността на изказа (на места), водещ до еднотипни ситуации и образи. например – две от героините, в два различни разказа, тръсват глава, за да отместят падналия върху лицето им кичур. рус. и в двата случая ;))

Posted in книга след книга | Leave a Comment »