бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

‘пубертет’ на анна старобинец или как четенето се превръща в настръхнала удивителна

Posted by late на 09.08.2010

„пубертет“, анна старобинец, „колибри“, 2006 – сборник, съдържащ една новела и няколко разказа.

пребродих всички книжарници в софия (електронните оставих за накрая. съвсем нарочно и умишлено). имах особени очаквания. за точно този автор. за точно тази книга. „дебют, парлив като порязване с хартия“, пише на корицата. парлив е, да. най-вече със стила си. овладяно, завършено, талантливо главнобуквено Писане. няма излишна дума, фраза, изречение. няма и ред, който да боде очите и да спъва четенето. и като към всичко това, се прибави и фактът, че при излизането на този сборник старобинец е била на 26 години – настръхваш, удивително. препрочиташ определени изрази, цели абзаци, продължаваш да четеш и отново препрочиташ. на 26 години анна старобинец е един оформен и завършен Писател. главнобуквен.

сравняват старобинец със стивън кинг. тя самата го споменава в един от разказите си („агенцията“, особено добър!), а в родината й дори я наричат „руският кинг“. да, кинг се усеща между редовете, но не толкова кинг с ужасите, колкото онзи, с фините мистерии, които обемат световете на героите. сравняват я и с кафка. сигурно не само поради метаморфозата (физическа, но най-вече психическа) на някои от героите й. сравняват я и с гогол. за доовкусяване, прибавят и оруел. аз лично го видях само в един от разказите, събрани във въпросния сборник. важното обаче в тази съпоставителна история е, че въпреки пристрастията си, които несъмнено влияят (по един или друг начин), старобинец оформя свой почерк. свои истории. свой стил. и това я прави уникален Автор. главнобуквен, както вече се разбрахме в началото на настоящия текст.

определят историите на старобинец като „стряскащи“, пък в едно свое интервю тя споделя, че след излизането на сборника, част от познатите й започнали да я отбягват. факт, който говори повче за познатите й, отколкото за разказите й. факт, който насочва към един основен проблем, пряко свързан със същността на литературата (литературния текст) и нейното (неговото) читателско възприемане. проблем, който кратко може да бъде определен като „буквалистко възприемане на литературния текст, четене на литературата 1:1 като реален текст, а не като фикция“. този проблем не е от вчера и днес и е пряко обвързан с начините на преподаване на литературата най-вече в училищата, което вече е тема на друг текст. за настоящия е важно да се каже, че историите на старобинец са идеалнни литературни текстове – добре издържани – и като идея, и като стил. удивително е, когато един 26-годишен автор успява да постигне подобни висоти. удивително е не само за читателя, но и за литературата.

в настоящия финален абзац няма да давам отговор на вече превърналия се в клише за подобен тип текстове (говорещи за други текстове, литературни) въпрос – „какво се разказва в историите, поместени в „пубертет“, поне леко загатване?“, защото, знам, че, след всичко казано досега, истинският ценител на литературата вече се е допитал до „гугъл“ за евентуалните електронни книжарници, в които дебютната книга на анна старобинец все още е налична, затова ще кажа просто: приятно четене, драги читателю🙂

п.п. в българската литература също имаме един такъв стилово овладян и завършен, млад, Автор и той се казва елена алексиева. двете със старобинец пишат за различни неща, но като овладяност на писането са сходни, много сходни. факт, който може само да радва. при това, не в някакъв национален аспект (че и в българската литература имаме подобно явление), далеч съм от подобни „радости“, а, защото по отношение на Истинската Литература 2 е повече от 1 – какво по-удивително от това за един Истински Читател😉.

19 Отговора to “‘пубертет’ на анна старобинец или как четенето се превръща в настръхнала удивителна”

  1. ejjjik said

    Как обичам такива постове! Още утре атакувам книжарницата отсреща 🙂

  2. murmrun said

    🙂 в коя книжарница казваш, че я откри?

  3. late said

    🙂 всъщност,

    вероятността да се открие въпросната книга в софийска книжарница е почти нулева – непретарашени останаха само „нисим“ (в отпуска са) и книжарницата на „алтера“ (беше затворено). единствената налична бройка открих в „български книжици“. повече няма. в издателството също е изчерпана. аз съм горд притежател на антика🙂.

    така че –

    остават електронните книжарници – там я има. засега.🙂 препоръчвам „българска книга“ – http://www.bgbook.dir.bg/search.php, действат много бързо. и евтино – цената на доставката е само 1 лев (0.99 лв), обикновено правят и отстъпки на книгите, така че, с доставъчната цена, се получава горе-долу коричната цена на книгата – с някакви стотинки отгоре. добра е тази книжарница. много🙂.

  4. murmrun said

    Ех, последната бройка значи – това се казва късмет!🙂 Тюх!

    Аз пък вчера именно от „Книжици“ се сдобих с „Нощен лес“ на Джуна Барнс в Панорама от 2007 г., книжка 8…

  5. late said

    о, да – „книжици“ е удачното място за откриване на стари броеве списания, също и на стари, като издаване, книги. именно там намерих и последната бройка (! :)) на „голият обяд“ на бъроуззззззз )) другото място е „нисим“, откъдето пък изнамерих последната бройка на „синята стълба“ на елена алексиева, въобще – върви ми на последни бройки – не мога да се оплача😀, но

    думата тук беше за дж. барнс – когато прочетох за нея от блога ти, после и от други места, почти се бях запътила именно към „книжици“ за въпросния брой на „панорама“🙂, който брой, всъщност, е интересен и с останалите три (ли бяха) авторки, тоест – цялостно, така да се каже ))) отказах се обаче, конкретно за текста на барнс, защото, както става ясно, елиът е направил доста сериозна редакция и така се е „пъхнал“ в текста, че в действителност читателят чете негов, а не неин текст. по-късно (в една далеееечна, далечна страна, в едно далееечно, далечно време, вероятно :D) били издадени двата варианта на текста – оригиналният, барнсовият, и редактираният, елиътовият, и така се подновил въпросът на въпросите: защо, аджеба, барнс бива изплюта от литературния канон, за разлика от своите бохемски събратя?🙂 пък аз,

    след всичко това, просто се отказах да чета въпросния „лес“, защото ми беше любопитно да прочета текст на дж. барнс, не на т. ст. елиът. пък ти, като го прочетеш, кажи как е и кой точно е в текста?😉

  6. murmrun said

    да, и аз четох за редакцията на Елиът естествено, и за двете издания, но бидейки ми толкова любим поет, нямам нищо против да прочета именно романчето както е редактирано от него🙂

    като прочета, ще споделя мнение.

  7. late said

    ок, обаче на мен и тогава (като споделиш впечатленията си) ще продължава да ми е любопитно как точно пише самата барнс – слага ли запетаи, къде точно, защо точно там, а удивителните характерна черта на стила й ли са, ами въпросителните? и т.н., и т. н.😉

    но –

    едва ли ще разбера, едва ли ще разбера🙂

  8. late said

    любопитството надделя – взех си въпросния брой на „панорама“, да видим ))

  9. ejjjik said

    Аз пък си взех Пубертета 🙂

  10. late said

    зачете
    ли
    го?

    пър-
    ви
    впечат-
    ле-
    ния?🙂

  11. ejjjik said

    Не съм, не съм, но ще кажа, когато 🙂

  12. late said

    добре, чакам )))

    а алексиева чела ли си?
    как ти се струва,
    ако – да,
    ако – не,
    когато я зачетеш,

    отбий се и сподели ))

  13. ejjjik said

    Ваня, прочетох. Стилът е страхотен, много си права, истинска наслада за Читателя. Но като съдържание не ми кореспондира – някак нямаше какво голямо и същностно да (ми) каже тази жена.

    С Елена Алексиева се замислих, че положението ми е сходно – макар нея да харесам много повече (повече неща съм й чела) и обичам да я виждам на живо именно защото се възприема като Писател и нищо повече.

  14. late said

    е, стига вече с тези „велики“ книги, говорещи за „същностни“ неща. истината (често) е спотаена в дребните, обикновени (на пръв поглед) истории, човеци, животи, ежедневия😉 „агенцията“, нпармимер (на старобинец), е разказ, който не просто е написан перфектно, но и който „казва“ много – за човешката психика и нейните граници, което, като тема, си е много същностно даже🙂

    за алексиева – аз пък не мога да възприема това – да се стремиш към публичните изяви на някакъв човек, само, защото се възприемал като писател. каква е идеята? а смисълът? иначе, като говорим за алексиева, тя определено успява да се държи като писател – без да позира и да суетничи. публичната й фигура е точно като писането й – овладяна, стегната, интелектуална. алексиева е от малкото автори, които мога да понеса на жива среща. успяла е да намери синхрона между публичния си образ и писането си, тези два елемента при нея са свързани – едното подхранва другото, другото – едното🙂

  15. ejjjik said

    Мисля, мисля и не мога да се сетя за писатели, които говорят за „същностните“ неща от позицията на знаещи (а не на хора като мен и теб и всички останали, които се чудят за това и онова). Иначе литературата като приятно прекарване на времето, вече взе да ми отминава като нужда и желание, и като любов дори – когато затворя книгата, все по-често осъзнавам загубеното време. За което понякога ми е много мъчно, защото много я обичах. Но и това е част от еволюцията 🙂

  16. late said

    чакай малко, няма хора, които да изхождат от някаква надпоставена позиция на знаене, истината се постига в живеенето и в тази насока на мислене – добри автори са не онези, които хвърлят парчета познания под формата на добре оформена история, съвсем не🙂

    колкото до литературата и еволюирането – еволюиране е именно, когато литературата спира да бъде просто „приятно прекарване на време“ и заниманието с литература става желание, ровене, търсене и откриване🙂 в този смисъл, еволюцията в заниманията с литературния текст се изразява в подбраното/отбраното четене, четене-с-мисъл, смислено четене. просто – с времето, човек се научава да отсява и да подбира и така една книга никога няма да е загуба на време, поне за обиграния и еволюиралия четец, да го кажем така🙂

  17. ejjjik said

    🙂
    Този разговор е труден за водене онлайн, може някой път на живо 🙂

  18. late said

    както ти е удобно🙂

  19. […] ‘пубертет’ на анна старобинец или как четенето се пре… […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: