бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for септември, 2010

„средиземноморски молитвеник“, предраг матвеевич

Posted by late на 25.09.2010

Молитвеник, енциклопедия, поетична история на Средиземно море и средиземноморските култури, глосар, словесна картография, своеобразен пътепис – всички тези определения съответстват на книгата на Предраг Матвеевич. С един приятен, леко приказен, поради поетичността и особената си тематика, стил, Матвеевич се опитва да пресъздаде образа и духа на това често смятано за център на света място.

Средиземно море е обградено от три континента – Европа, Азия, Африка, излаз към него имат разнолики държави и автономни територии като: Испания, Франция, Италия, Монако, Малта, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция, Турция, Сирия, Кипър, Израел, Палестина, Ливан, Египет, Тунис, Либия, Аржир, Мароко. В опита си да охарактеризира това уникално място, Предраг Матвеевич обединява свои впечатления, придобити от личния му досег с повечето от тези места и култури, и исторически сведения. Книгата е разделена на три части: „Молитвеник“, „Карти“, „Глосарий“.

В „Молитвеник“ (най-поетичната част) освен описание на разликите в материалната и духовна култура на средиземноморските народи (в пряка връзка с мястото, което населяват – близо до брега на Средиземно море, по-вътрешна – континентална част, или остров), откриваме и описания на самото море: нюансите на светлината, които то отразява и поглъща, вълните, които разплисква, видовете дъждове, които поема, ветровете, които „отглежда“. Обърнато е внимание дори и на пяната, облаците, залезите и мирисите на морето. Тези части са особено поетични. Вероятно, именно поради тях „Средиземноморски молитвеник“ бива определян и като „епическа поема за магичната и непреходна красота на морето“.

Останалите две части от книгата отговарят плътно на наименованията си: „Карти“ представя възникването и историческия път на картата, през призмата на различните култури: арабска, християнска и юдейска, а „Глосарий“ се спира върху етимологията на отделни думи, названия и понятия. Както самият Предраг Матвеевич казва в книгата си: „Материалът за това плаване е разделен на три части. В първата преобладават описанията, във втората – картините, в третата – понятията: молитвеник, карти, глосарий. Едно и също пътешествие се развива най-напред на местата, които обикалях, после – на картите, които разглеждах, след това в книгите, които четях.“ (стр. 210) Важно е да се отбележи, че и в тези две части поетичното описание отново е основна част от стила на автора. Също така, книгата съдържа и реални карти (не само в съответната част за картите), с което изостря читателското любопитство.

Въпреки тези си особености, „Средиземноморски молитвеник“ не e книга, котято се чете на един дъх, от корица до корица, поради простата причина, че, освен всичко друго, е и (нещо като) енциклопедия и подобно на този род четива се разгръща от време навреме, в особени моменти. Сигурното в конкретния случай е, че когато настъпи такъв момент и читателят зарови поглед в страниците на книгата, то той неусетно бива обхванат от лекото, поетично-приказно, писане и историите, които то му предлага, времето спира и единствено шумът от прелистването на страниците свидетелства за реалността на този миг. И, като към това се прибави много доброто издание на книгата, което ни предоставят от издателство „Колибри“: не просто като оформление на кориците, но и особената хартия, с която са изработени страниците, създаваща усещане за мекота и топлота, което усещане се подхранва от удачно подбраното кафяво мастило на текста (имаме един от редките случаи, в които етос на книга и оформление изключително добре си пасват), то досегът със „Средиземноморски молитвеник“ на Предраг Матвеевич се превръща в един наистина удоволствен момент.

На финал – малко данни за автора, които преписвам директнно от гърба на корицата, защото информацията там е достатъчно добре оформена :-)): „Предраг Матвеевич е роден през 1932 г. в град Мостар в бивша Югославия (днес Босна и Херцеговина). Баща му е руснак, майка му хърватка, самият той е натурализиран италианец и може би този негов вроден космополитизъм прави най-известното му произведение „Средиземноморски молитвеник“ толкова универсално.“

„Средиземноморски молитвеник“, Предраг Матвеевич, ИК „Колибри“, 2009.

Advertisements

Posted in книга след книга | Leave a Comment »

два филма в съботната вечер

Posted by late на 25.09.2010

1) „малката скитница“, ирландия, 2005,
канал 1, 23:45.

2) „часовете“, сащ, англия, 2002,
тв 7, 23:00.

за съжаление, двата филма се засичат… „часовете“ съм гледала,
въпреки това – бих гледала филма отново,
крайно време е да прочета и книгата. ирландският филм пък
ми е любопитен поради факта, че е полудокументален….. раздвоена съм 🙂

Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »

„мистерии“, кнут хамсун

Posted by late на 24.09.2010

Кнут Хамсун (1859-1952): Норвегия.
Нобелова награда за литература: 1920, „Благодатта на земята“ (роман).
„Мистерии“ (1892): „Първият модерен роман в европейската литература“, главният герой на романа: „първият аутсайдер в западноевропейската литература – личност, изолирана не само от обществото, от другите, а и от себе си“.
Други романи: „Глад“ (1890),
„Пан“ (1894), „Виктория“ (1898).
„Мистерии“ излиза на български език: 2010, ИК „Унискорп“.

п.п. хубаво е,
че вече го има и на български език,
да си сверим часовниците най-после : ).

Posted in предстоящо за четене | 4 Коментари »

поезия от статистиката на блога:

Posted by late на 23.09.2010

бодил (музей за модерно изкуство)

обичам те
обичам те

ръждив пирон

бих могла да пиша и така…
бих могла и да спра,

накратко:
„мръсно е. има гълъби и мрачни дворове.“

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

ръждив пирон (из архива)

Posted by late на 22.09.2010

(успяхте да си го представите,
нали?

с това –
стихотворението се изчерпва.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »