бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

(из архива) накратко:

Posted by late на 22.09.2010

между редовете слънцето е бяло
носът е прав
усмивката чаровна
не разбирам първата и последната буква от името ти
не свалям пижамата
знаеш че обичам да играя на дама без кортасар
да се будя на открито със затворени очи
и ръце потопени във вятъра
чайникът отдавана е прашлясал
кафето кипи
гръбнакът ми е цветна дъга
тежестта го пропуква
наострям уши
обонянието ми те усеща
настръхнал и цветен
като коледно дърво без играчки
знам че е пролет
че болиш
и отсъстваш
знам че не ми се пише
и нямам смисъл
нямам навик
кола
червена рокля
и подходящи обувки за срещата
знам и ровя напосоки в джоба си
пресичам на червено
надолу часовете са шарени
минувачите късат четирилистни детелини
часът е няколко без нещо
лястовиците кротко съскат в ухото ми
знам и не искам да знам

играя на дама без кортасар
и вплитам маргарити в думите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: