бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

роса монтеро (интервю)

Posted by late на 01.10.2010

Персонажите ви – без значение дали изключително ярки или епизодични и обикновени – винаги са много реалистични. Ползвате ли прототипи? Крадете ли герои от реалността?

Не, никога. Мисля, че връзката между мен като автор и романите ми е същата, каквато е между сънуващ и сън. Никога не избирам за какво ще бъде следващата ми книга – тя избира мен. Появява се като малка идея в съзнанието ми и започва да расте автономно, а аз само пиша. Всички тези характери, които присъстват – не ги познавам, никога не съм ги виждала и не мисля, че трябва да правиш много предварително проучване за даден роман. В моя случай това би го убило. Трябва да си достатъчно неподготвен и невинен, за да се оставиш твоите персонажи да ти разкажат историята си.

Тоест често се изненадвате от своите?

Абсолютно. Непрекъснато! Най-голямата радост за всеки новелист е да напише една страница, да я прочете и да си каже „Леле – това не го знаех досега!“. Това е истинска магия, защото литературата идва от същото ниво на несъзнаваното, откъдето идва и сънят.

Да, но е и занаят…

Да, разбира се – писателите сме работници. Работим много и се учим да оформяме – стил, лексика, хватки. Аз се уча все още. Но базата е абсолютно ирационална. Никой не може да я обясни.“

Цит. по: (клик)

п.п. Роса Монтеро – глас и харизма.

п.п.*. още Монтеро…

4 Отговора to “роса монтеро (интервю)”

  1. зори said

    Ааааа, Бодилчееее, така няма да се разберем.
    Сега дай малко повече информация!
    Моля!
    Знам, че гледа интервюто и и остана очарована от тази жена.
    И знам, че тези дни ще имаш нейната книга, но като си тръгнала…

  2. late said

    да, да – ще разкажа – ДА🙂
    беше невероятно!
    и без превод,
    както си го пожелах😉

  3. зори said

    Без превод…
    Т.е. в „Сервантес“ имаше само испаноговорещи или никой не се беше сетил, че ще е добре да се превежда, защото не сме в Испания?
    А иначе – да, разбрах, че си запленена от звученето на речта и.
    Една приятелка флиртува така с португалския…

  4. late said

    „флиртуване с испанския“….. всъщност, да, това е точното определение за тази моя (нова) налудност ;))) колкото до превода в „сервантес“ – имало е превод, но нямаше добра организация, в резултат на която неиспаноговорящите (да, бяхме малцина, но все пак) да разберат навреме и да се сдобият с необходимите слушалки. понеже, след като вече всеки си зае мястото в наистина препълнената зала и роса монтеро се появи без преводач, на човек му идват две предположения: 1. или тази среща е само за испаноговорящи (каквито бяха болшинството в залата), въпреки че никъде не беше обявено подобно нещо. и 2. все пак, има превод и тихото бърборене зад гърбовете ни е точно това, но откъде се взимат необходимите слушалки? още повече, че след като вече си заел мястото си в претъпканата зала, беше невъзможно да направиш каквото и да било движение, за да отидеш и да попиташ някого откъде аджеба се взимат въпросните слушалки. пък и при влизането, освен масата с романите на монтеро, нямаше нищо друго, което да привлече погледа на влизащия, тоест – специално място, откъдето да се раздават тези слушалки. та, така…… аз, понеже отидох с друга нагласа, в началото изключително се зарадвах на липсата на превод. още повече – монтеро наистина умее да привлича вниманието – глас, мимики, жестове (ръцете й така добре танцуват :D), преводът само би провалил „съединението“, така да се каже😉 после обаче, въпреки всичко, идва един момент, в който започва да те гризе любопитството – дали и думите и мислите на тази жена са така изразителни както излъчването й; дали усетите, които излъчването й поражда у мен, отговарят на реалността на мисълта й; дали разбиранията й за литературата и писането (не е необходимо да знаеш испански, за да разбереш, че точно това бяха основните теми, в които монтеро дълбаеше :-)) съответстват на моите; дали този човек би ме впечатлил и потопил в себе си и чрез размислите си; и подобни, в този дух🙂 …. в този смисъл, много се зарадвах, когато попаднах на посочените в поста ми интервюта, особено на първото, което и съм цитирала. зарадвах се, защото тези й думи импонират и на моите разбирания. сега остава да прочета и нейна книга. любопитството е много голямо, защото на първите два етапа – излъчване и размисли за писането, монтеро ме спечели, сега остава да подложа на проверка и третия, най-важен етап – литературата, която тя създава. та, така – пертенциозен читател съм аз – не се задоволявам с малко ;)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: