бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

ръката

Posted by late на 26.10.2010

думите връхлитат, притискат, замират. дядото придържа ръката на младото момиче, докато кожата й бавно се свлича на земята. вятърът разравя линиите на живота. търси лицето. историята. дните текат като изведро. ръката облича измършавялото тяло. гали. сънува. ръката убива тялото. пронизва сърцето. ръката убива. пътят е дълъг и суров. текат истории. две червени сълзи се плъзват по шията. рибите се давят, защото хищните животни напускат утробите на своите майки. прави хиляда и едно неща едновременно. превръща възможностите в реалност. отваря стомаха си, безмълвните устни, вдишва, издишва. носи. от лявото ребро се ражда слънце. бедрата й са гладки и фини. мухите покриват слепоочията. в галоп, в бавен тръст, свирят нечии устни. удължават минутите, вбиват жилавите си меса дълбоко в почвата. черната пръст. тъмната паст. червената гора, поникваща от посинялото тяло. в този мразовит ден. в този стъклен ден реките понасят стъпките. ходи по вода. светулки, врабци и черни скорци промушват тялото. тя ходи. безмълвна, разлепена, удавена. свирят нечии устни. припяват нечии гласове. нечии шии покълват от гладката повърхнст на мразовитата вода. дядото плаче. стиска със зъби пъпната връв. ръката й. ръката на момичето. убива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: