бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

на ръба на времето (из архива)

Posted by late на 01.11.2010

1.

по гъръба ми пролазват тръпки. настръхвам. ноктите конвулсивно се вкопчват в чаршафа.
отварям очи. тръпки. конвулсии. бяло.

2.

разкъсвам пъпната връв на деня. и скачам. тъмно.

3.

улицата е безумноплитка. приисква ми се да положа тялото си върху нея. по гръб. с разперени ръце.
очи, впити в небето. кожата, настръхнала от допира с асфалта. равно и тихо.

4.

два без нещо. безумна буря. гръмотевици. стаята ми – сноп светлина. празно.

5.

в утробата ми – жена, надвесена над моста. с отвъдно изражение. петък вечер. плътно.

6.

улицата. безвремието. сянката, в която се крия от безумната жега. погледите, които се лепят по кожата ми. всичко ме отнася. синьо.

7.

телефон. и тишана в слушалката. надничам през отвора на времето. търся нишки.
здрави и фини. да издържат тежестта на тялото ми. след скока в празното.

8.

вертикален разрез. върху струята кръв в окото ми. слепи минути. черен дъжд. пълнолуние.

9.

прегъвам трупа на деня. разравям обещания. светло.

10.

дъга в мозъка. настръхнали булеварди повиват тялото ми. прегризвам дъха си. цветно.

11.

върху кожата на времето. малки тъмни мравки. пълзят. пълзят. пълзя. черно.

12.

под езика ми. дума. нож. дърво. кървя.

13.

еднодневка в окото на времето. съм. развързвам края си. точка.

(юли, 2007)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: