бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

свършиха розите

Posted by late на 13.12.2010

денят не е (снегът плахо пронизва небцето) свършиха розите (детето увито в калта) яде ми се (пряспата сняг пронизва тялото) лятото е далеч (музиката пролазва в ухото) катеря се по грапавините на времето (вие вълк) лястовици, лястовици (няма дом, няма дърво, няма река) държа се прилично (умират светулки) обичам ягодите, разпилени върху дланта ти (лимоните оставят горчиви следи в очите) парят думите (днес денят е нов) нямам два лева в джоба си (играя на дама) в магазина двама клошари стръвно гледат ръцете ми (с дъх на канела съм) обувките ми оставят невидими следи по паветата (само в църквата денят е светъл) затварям вратата (небето е похлупак, натиска погледа) няма да стоя дълго, не мога да стоя дълго (лявата ти ръка е толкова нежна) безвремието ме изтрива (очите ти така добре пасват с пръстта върху лицето ми) няма надежда (булевардите сънуват роза) само принцът е малък и вълкът е вълк (яде ми се пай, ябълков) лягам си (котката стърчи върху перваза) заспивам (лятото е лодка в небето) нямам спомени (играя) нямам дом, къща, дърво, река (свири вятърът) нямам име (светлината е пъстра) нямам ръце (празна е кошницата) имам крака, шапка и шал (завръщам се) свършиха розите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: