бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

слънчеви изпарения

Posted by late на 14.12.2010

избелелите улици, страстно прегърбени, децата без глави, подобно конници, празно скитащи в дълбоката нощ, новите рокли на майките, прашните чаши, прегорелите думи, започвам този текст с беглото съзнание, че сънувам и че ми се играе, с думите, фразите и белия сняг, полепнал по пръстите, главите на децата се давят, бълбукат в тъмните улици, смълчаните градове, където майките им обладават старите демони, на колене, върху студените подове, на фона на премръзнали спомени и прорязващи гърчове, обладават майките, обладавани от тъмните демони, тревите растат, пробиват премръзналата паст на черната пръст, подават тъмните си нокти, притаяват се в празното и зачакват поредната си заблудена жертва, водите са тежки, миризмите блатисти, изпаряват се думите, конниците без глави неравно трополят във времето, почти се събуждам, почти се изхлузвам изпод топлите завивки, почти пиша, навън слънцето безжалостно гризе премръзналата гръд на земята, обладава я, като страстен любовник на предсмъртното си ложе, обеците на майките дрънчат, изморените им тела, наранени, обли и плахи, протягат туловищата си навън към дълбокия мрак, където детските глави, оплетени в русоляви къдрици, пеят топли коледни песни, абсентът е напитка с високо съдържание на алкохол, наричат я зелената фея, цветът на тази напитка е изумрудено зелен, кристално чист и прозирен, като съзнанието на майките в техните предсмъртни гърчове, трополят конете, без глави, шумят дълбоките води, клокочат думите, рисуват циркови афиши наместо надгробни плочи, будя се бавно, играя си с тази история, съзерцавам образите й, обезглавявам децата й, празните погледи на майките потъват в бялата нощ, давят изреченията ми, гризат настървено думите, притискат ме с наранените си туловища, обгръщат ме, силно, тягостно, порочните им устни жадно засмукват моите, телата им – тежки и морни, напират да влязат в моето, с разкървавени колена, уморени езици и безжалостни намерения, потъват майките, давят се, здраво вкопчени в тази история, с ясното съзнание, че не сънувам и че ми се играе, с фразите, думите и белия сняг, се събуждам, слънцето, страстно прегърбено, морно се влива в погледа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: