бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

дишай (денят е ръката, която)

Posted by late на 18.01.2011

отвореният прозорец пропуска ухания на непознати, забързани минувачи. свити в палтата, мислите и историите си, застинали на тротоара под червения поглед на светофара. непознатите. очите на детето гледат строго, като старец, преминал живота си. трудно, бавно и мъдро. капчуците стоят на поста си. часовои, които премръзнало сочат пътя. надолу, право надолу. слънцето пробива очните капиляри. терасите се отърсват от тежеста на прането – обесени сенки, които искат да скочат отвисоко. денят се разбужда. градът се разбужда. улиците любовно гримасничат. телата, с все още полепнали по тях сънища, описват тихи треактории. от улица към улица. от булевард към булевард. чертаят линии на живота. телата. палтата. сънищата. историите. леко раздвижени, тъмно разбудени. чертаят. слънцето диша. денят е ръката, която кротко повдига завесите.

4 Отговора to “дишай (денят е ръката, която)”

  1. и дърветата мигрират на изток отърсват мократа си голота бавно събуждане бавно съзряване търкулване на сълза надолу надолу надолу сега е времето да прострем детските си пелени да изчегъртаме некролога от входната врата to get a life

  2. late said

    днес те обичам. в непривичната острота на слънцето. в пронизващата истина на некролозите. to get a life, to get a life. днес ще пиша несвързано, без да оглеждам горните редове. като пръстта, полепнала върху клепачите на мъртвец, ще притискам думите между устните, ще положа отпечатъка на своята сивота завинаги в окото ти, когато четеш, докато четеш, като израстъците на рак, прекалено късно открит, ще пускам разсейки, очите ти ще изсветлеят, ще произнасяш името ми, сластно и кърваво, ще галиш нежно четирите букви на твоето сътвнорение. денят ще е жарък и морен. улиците – разтворени, като назрелите бедра на тъмнокоса танцьорка, пропаднала в мрака. в пръстта, в некролога. to get a life, to get a life, днес те обичам. от плът и кръв. от пръст и кал. „никой не ще ни омеси отново, никой не ще благослови нашата прах“.

  3. нощта е ръката която
    спуска завесите
    кротко засенчени клепките
    между думите са
    притиснати устните
    а сънят обладава телата
    като девствен поет
    (непохватен и нежен)
    нощта е ръката която
    разтваря бедрата
    размесва отново калта

  4. late said

    добре. похватно и нежно. думите – нокти, проправящи неравни пътеки. върху бедрата. върху нощта. децата стоят неподвижно. девствено. поетично. обладавам историята, така както образът в огледалото обладава своето отражение. (константин павлов е поетът. похватен и нежен.) мълча така, както мълчи мъртвец, обесен на собствената си дума. времето боязливо бяга. отскачат тревите. дърветата се накланят. спускат завесите. похватно. и нежно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: