бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

връхлитам (речникова поезия)

Posted by late на 20.02.2011

връхлѝташ, несв. и връхлетя̀, св.

спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо.
котката връхлетя върху птичката и я грабна.
влизам с все сила, стремително някъде.
той отвори вратата и направо връхлетя отгоре ми.
на какво/на кого. натъквам се, попадам ненадейно.
уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея.
нахвърлям се с викове и ругатни.
тя връхлиташе срещу него, разярена и раздърпана.
кого. само в трето лице — сполетявам.

връхлетя ме нещастие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: