има ли мъже, които да влизат в ролята
на музи за своите благодетелки?
един възможен отговор през
личната история на маргьорит дюрас,
изложен от виктория бест,
дългогодишен преподавател по
„френска литература“ в
кеймбриджкия университет, клик.
Posted by late на 28.03.2011
има ли мъже, които да влизат в ролята
на музи за своите благодетелки?
един възможен отговор през
личната история на маргьорит дюрас,
изложен от виктория бест,
дългогодишен преподавател по
„френска литература“ в
кеймбриджкия университет, клик.
Posted in актуално, не е за пропускане | Leave a Comment »
Posted by late на 27.03.2011
влюбих се в
тази сцена –
произношението,
интонацията,
играта,
диалога.
гледах я няколко пъти
и ще я гледам още толкова.
гледах, разбира се,
и целия филм,
харесах го толкова,
че дълбоко
съжалих,
че не е напарвена
филмова екранизация
и по другата ключова
пиеса на едуард олби –
„козата или коя е силвия“,
при това със същите актьори,
на възрастта, на която са в
„кой се страхува от вирджиния улф“,
отново на черно-бял фон.
съжалих още повече,
че кадрите, които си представих,
са невъзможни, не само поради
факта, че основните действащи лица –
елизабет тейлър и ричард бъртън,
вече не са между живите.
в същото време –
не знам дали бих отишла да гледам
„козата или коя е силвия“ на наша сцена.
снощи, веднага като изгледах филма
по първата пиеса на олби,
направих опит да загледам
телевизионната екранизация на „чайка“,
постановка на крикор азарян,
адаптирана за тв-екран
от лилия абаджиева (ако се не лъжа)
и………. останах си с опита.
не разбирам тази актьорска игра –
в една част от времето се държат
като дървета, сковани и декламиращи,
а в останалата част –
когато решат да играят,
са изкуствени и преиграващи.
не знам това режисьорско решение ли е,
почерк на бг театрална някаква школа
или – актьорите, да не бъда груба,
ще кажа – просто не са се захванали с
подхождащи им роли? каквато и да е
причината, факт е, че крайният продукт
беше негледаем. и, за да не реши
някой, че това мое усещане е
породено от факта, че загледах „чайка“
непосредствено след „кой се страхува
от вирджиния улф“ – това е истинска игра!,
ще кажа, че преди време гледах и една
друга телевизионна адаптация на постановка,
този път на „сътресение“ на мариус куркински
и резултатът определено беше съвсем друг,
усещането – също. който си го може,
си го може. и оставя следи у зрителя.
дълбоки и трайни. като сцената,
с която започнах този пост, като
филма по пиесата на едуард олби.
факт.
неоспорим.
Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »
Posted by late на 27.03.2011
сащ, англия, 2004,
филм на мира наир,
с участието на:
рийс уидърспун,
джонатан рийс майерс,
гейбриъл бърн,
анджелика менди,
тази вечер, 20:00, тв 7.
Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »
Posted by late на 26.03.2011
Да не знаеш английски
и да чуеш за добър английски криминален роман,
непреведен на немски.
При жега да видиш бира,
която не си в състояние да платиш.
Да имаш нова мисъл,
която не можеш да развиеш в стих на Хьолдерлин,
както правят професорите.
Нощем на път да чуеш плясък на вълни
и да си кажеш, че те винаги правят така.
Много лошо: да те поканят на гости,
когато вкъщи е по-тихо,
кафето по-добро
и не е нужно да разговаряш.
Но най-лошо:
да умреш не през лятото,
когато всичко е светло
и пръстта е лека за лопатите.
(1952)
© Готфрид Бен
© Венцеслав Константинов, превод от немски.
Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »
Posted by late на 25.03.2011
оригинално заглавие: „nine lives“,
сащ, 2005 г., режисьор:
родриго гарсия,
участват: глен клоуз,
кати бейкър,
ейми бренеман,
камерън диас,
холи хънтър,
калиста флокхарт,
валерия голино,
мат крейвън,
дани удбърн и др.,
тази вечер, 22:10, канал 1.
п.п. както става ясно от коментарите по-долу,
оригиналното заглавие на филма е
„things you can tell just by looking at her“ (1999) ,
пък в страницата на бнт говорят за „девет живота“.
Posted in разходка из тв-програмите | 5 Коментари »