бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

„за щастие“

Posted by late на 02.03.2011

не виждам нищо, което бих искал да видя,
но все пак, за щастие, виждам с двете очи,
както открай време;
и не чувам нищо, което бих искал да чуя,
но все пак, за щастие, чувам с двете уши,
както открай време;
и не усещам нищо, което бих искал да усещам,
но все пак, за щастие, усещам с цялото тяло,
както открай време;
и не мисля нищо, което бих искал да мисля,
но все пак, за щастие, мисля с главата,
както открай време;
и не стъпвам там, където бих искал да стъпвам,
но все пак, за щастие, стъпвам с двата крака,
както открай време;
и не вземам нищо, каквото бих искал да вземам,
но все пак, за щастие, вземам с двете ръце,
както открай време;
и когато, пред безполезността на всичко,
ме обзема ужас, все пак, за щастие, съм
непокътнат, както открай време.

ернст яндл, 1980

превод: венцеслав константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: