бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

„тъмната страна на сърцето“

Posted by late на 14.03.2011

навремето съществуваше spoetry-форум.

навремето там
един от участниците – Deer D,

публикува свой превод на части от филма
на аржентинския режисьор елисео субиела –

„тъмната страна на сърцето“, 1992 –
изключително поетичен филм.

скоро въпросният форум бе изтрит.
по технически причини.

скоро изчезна поетичният текст,
преведен от Deer D.

вчера една приятелка ми напомни
за „тъмната страна на сърцето“.

днес открих филма.
открих и въпросния превод.

копи-пействам го тук.
целият. в тази точно минута

(във филма са използвани произведения на
марио бенедети, хуан гелман, оливерио хирондо)

:

Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…

***

-… Аз просто изпълнявам ролята си… както и ти.. Не знам повече от теб..
Знам само една част – ти знаеш друга… Защо не отидеш да попиташ Отговорния за всичко???
– А как да Го намеря? Дай ми една картичка да се срещна с Него от твое име.
– Аз работя за Него, аз не го познавам…
– Работиш за Него?!!
– Мисля, че да… Би било ужасно да си дадеш сметка, че никога не е имало никой, че работиш за никого или за нищо. Знаеш, че няма нищо лично в това, което върша, тъй че би било потресаващо да открия, че изпълнявам заповеди, които никой не ми е давал..
– … Една смърт, която е разтревожена за съществуването на Бог….
Каква бавноразвиваща се смърт… Защо не си купиш хубава дрешка и да отидем някъде да се напием? И да ти наговоря неща, които никога не са ти казвали…
Ще забравиш всичко – ако Бог съществува – ще ти прости..
А ако не – ще си поживееш малко, а аз ще бъда като мъжа, който победил смъртта, карайки я да се влюби в него…
… Светът би се променил и ще се докаже, че едно готино гадже е много по-важно за историята на човечеството, отколкото Марсилезата, Интернационалът и всички химни, на които хората са танцували…

-… Все с млади хора… обичаш страхливите… скапана смърт, жестока смърт, смрадлива смърт, непреклонна смърт, неумолима смърт, смърт в изпълнение на дълга, смърт на тялото и смърт на мисълта!
– Какво би станало с теб, ако ме нямаше? Аз не съществувам сама за себе си, Оливерио, кога ще го разбереш най- после? Аз съм само един инструмент…
– Изпълняваш заповеди? Защо не можеш мен да отведеш? Влюбена ли си в мен? Понякога ми се струва, че умираш от желание… Ще ти хареса много да си пъхна ръката между краката ти, да ти опипвам гърдите… скапана смърт…
– Един поет да говори като каруцар! Или това означава, че ставаш голям?
Ако не те отвеждам, то е, защото все още изричаш думи, които не ми позволяват да те отведа. Докато продължаваш да ги изричаш, ми е забранено да те докосвам…
– Какви думи?
– С течение на времето, постепенно ще ги забравиш и тогава ще попаднеш в моята власт… Откри ли я?
– Коя?
– Онази, която лети…

***

Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасим с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш, импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…

***

Защото те имам и те нямам…
защото те мисля,
защото нощта е с отворени очи,
защото нощта отминава
и аз казвам: “Любов”…
защото нощта отминава
и аз казвам: “Любов”…
защото си дошла да отнесеш своя образ
и си по-добра от всички свои образи…
защото си красива от краката до душата,
защото си добра от душата си до мен,
защото сладко се прикриваш в гордостта….
…малка и сладка с бронирано сърце…
защото си моя…
…защото не си моя
…трябва да те обичам, любов..
трябва да те обичам,
дори тази рана да боли като за две,
дори да те търся
и да не те намирам…
и дори нощта да отмине –
аз те имам…
и те нямам…

***

Нервите ми залепват към калта,
прилепват плътно към стените,
прегръщат клоните,
проникват в земята,
разпръсват се из въздуха,
достигайки небето..
Мраморът, конете притежават собствените ми вени…
Всяка болка наранява плътта ми…
Колко пъти съм умирал, виждайки да убиват бика….
Щом видя облак, трябва да предприема полет…
Ако една жена легне, лягам заедно със нея…
Толкова пъти съм се питал: “Дали не съм този камък?”
Не следвам един труп, без да бдя над него…
Щом кокошката снесе яйце, аз също кудкудякам…
Достатъчно е да помислят за мен и аз се превръщам в спомен…

***

Ръката ми винаги е изпреварвана от друга ръка
и двете се сливат и стават една ръка…
Сядайки, откривам, че тялото ми сяда върху друго тяло,
което току-що е седнало там, където аз сядам.
В мига, щом влизам в нечий дом, откривам, че преди да съм пристигнал,
аз вече съм там…
Затова е твърде вероятно да не присъствам на погребението си, и докато ме разпръсват из прозаични места, аз вече да съм в гроба –
преоблечен като скелет да се прозявам от престорените плачове…

***

– Продължаваш ли да търсиш онази, която лети?
– Много е трудно…
– Кое?
– Любовта… Да обичаш, без да притежаваш… Да се оставиш да те обичат, без да ти липсва въздух…
Да обичаш е един повод да обсебиш другия, да го направиш свой роб, да превърнеш живота му в твой…Как да обичаш… Как да обичаш, без да искаш нещо в замяна…
– Почти винаги грешката, която допускаме е, че си мислим за това, което на нас ни се случва. Толкова важно ни се струва онова, което изпитваме, че нищо от онова, което другият чувства, може да има такава важност, както това, което ние чувстваме, а тази предпоставка често е трагична…

***

– Никога не гледай една проститутка на дневна светлина! То е все едно да гледаш филм на запалени светлини, като кабарето в десет сутринта със слънчевите лъчи, прекосяващи прахта, която се вдига, докато метат… Все едно да откриеш, че поемата, която вчера те е накарала да се разплачеш, през деня едва те засяга…То е все едно как би изглеждал тоя скапан свят, ако трябваше да търпи нещата, каквито са… Все едно да срещнеш актьора, изпълняващ ролята на Хамлет, на опашка за хляб… Като празнотата, когато ти плащат и не се вълнуваш ни най-малко…Като тъгата, когато ти плащат, а се вълнуваш съвсем мъничко… Все едно да отвориш чекмеджето и да откриеш снимка на проститутката, когато е била на девет години…То е все едно да те поканя да дойдеш с мен, знаейки, че когато магията свърши, ще си с някоя друга в Монтевидео…

– Не отивай, това е една невъзможна история – част от твоята липса на зрялост!
– Любовта ти причинява такава погнуса, както онова, което пиша, нали? Какво те тревожи? Така или иначе накрая ще бъда твой…
– Само мъртъв мога да те имам… Жив винаги ще принадлежиш на друга.
– Извинявай, но кавалерът, който току-що е срещнал любовта на своя живот, не може да губи време в приказки със смъртта… Не ме чакай – ще се върна късно…

***

Ето и части от този филм.
Слагам линк и под него превод, защото едва ли ще го намерите с български субтитри.

И така:

1.

(клик)

„Топката, която хвърлих, докато играех в парка,
още не е докоснала земята…“

Дилън Томас

Хич не ме интересува дали една жена е с гърди като магнолии
или като сушени смокини,
дали кожата на лицето й е като праскова
или като шкурка…
Отдавам нулево значение дали сутрин ухае възбуждащо
или е с отровен дъх.
Проявявам търпимост и към нос,
който може да вземе първа награда на изложба за моркови…
Но в едно съм непреклонен –
за нищо на света не бих й простил,
ако не умее да лети…
Ако не умее да лети –
да не си губи времето с мен…
няма никакъв смисъл…

2.

(клик)

Нося в себе си една
тъй многолюдна самота
изпълнена с носталгия
и твоите безброй лица,
с отдавнашни сбогувания
и дългоочаквани целувки,
с първи смени и последни влакове…
Нося в себе си една
тъй многолюдна самота,
че бих могъл да я подредя като процесия –
по цветове, големини и обещания,
по епохи, осезание и по вкус..
Без нито един трепет вповече
аз прегръщам твоите отсъствия,
които присъстват и са с мен,
с моето лице в твоето…
Изпълнен съм със сенки, с нощи и с желания,
изпълнен съм със смях и със проклятия…
Гостите ми прииждат като сънища –
с новите си упреци,
загубили невинността си,
И аз препречвам с метла вратата,
за да остана сам
с моето лице в твоето…
Но твоето лице гледа в друга посока
с пълните с любов очи,
които вече не обичат като храна, търсеща своя глад…
Те гледат, гледат и угасват моя ден…
Стените изчезват –
остава нощта…
Носталгията изчезва –
нищо не остава…
Вече лицето ми в твоето склопява очи
и това е тъй отчайваща самота…

3.

(клик)

Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…

4.

(клик)

– … Не си спомням за теб – много ми е слаба паметта… Кой беше ти? Морякът от “Торонто Стар” или онзи от “Хавана Мару”… астронавтът, влюбен в Бенедети? Не си спомням…

– Важно е да се направи… Искам да ми разкажеш за последния си оптимизъм… Предлагам ти последното си доверие.

– Надеждата – все така сладка, все така излъскана… обещанието с такава лекота не ми е нужно!

– Дори да е минимална замяна – трябва да съпоставим!

– Не ми е нужна кротката надежда… покорната ярост, толкова слаба, толкова скромна… Гневът – така разумен не ми е нужен. Не ми е нужна толкова мъдра яростта!

– Аз съм сам… и ти сама си – за нещо сме близки – самотата също може да бъде пламък…

5.

(клик)

– Никога не гледай една проститутка на дневна светлина! То е все едно да гледаш филм на запалени светлини, като кабарето в десет сутринта със слънчевите лъчи, прекосяващи прахта, която се вдига, докато метат…Все едно да откриеш, че поемата, която вчера те е накарала да се разплачеш, през деня едва те засяга…То е все едно как би изглеждал тоя скапан свят, ако трябваше да търпи нещата, каквито са…Все едно да срещнеш актьора, изпълняващ ролята на Хамлет, на опашка за хляб…Като празнотата, когато ти плащат и не се вълнуваш ни най-малко…Като тъгата, когато ти плащат, а се вълнуваш съвсем мъничко…Все едно да отвориш чекмеджето и да откриеш снимка на проститутката, когато е била на девет години…То е все едно да те поканя да дойдеш с мен, знаейки, че когато магията свърши, ще си с някоя друга в Монтевидео…

6.

(клик)

Нервите ми залепват към калта,
прилепват плътно към стените,
прегръщат клоните,
проникват в земята,
разпръсват се из въздуха,
достигайки небето..
Мраморът, конете притежават собствените ми вени…
Всяка болка наранява плътта ми…
Колко пъти съм умирал, виждайки да убиват бика….
Щом видя облак, трябва да предприема полет…
Ако една жена легне, лягам заедно със нея…
Толкова пъти съм се питал: “Дали не съм този камък?”
Не следвам един труп, без да бдя над него…
Щом кокошката снесе яйце, аз също кудкудякам…
Достатъчно е да помислят за мен и аз се превръщам в спомен…

7.

(клик)

– Какво се случи? Отведе те да летиш и те остави да паднеш отвисоко? Предупредих те, че ще бъдеш наранен…

– По-добре наранен, отколкото заспал, както досега!

– Обичаш ли да страдаш?

– Понякога една рана ти напомня, че си жив… Това е любовта, жалка моя смърт, това е… Как да ти го обясня, бедничката ми… Ако можеше да разбереш, щеше да си жива!!!

… Ана разби моето сърце, но щом го рани, тя го създаде… Никога не би могла да разбереш, горката ми Ана, скъпата ми Ана… Никога не бих могъл да ти платя онова, което направи с мен – ти освети тъмната страна на моето сърце… Защо си решила да останеш бедна, правейки ме богат?

Предлагам ти да построим нов канал… без изключения, нито извинения…

Канал, който да свързва твоят атлантически поглед с моята тихоокеанска природа…

***

тук преводът на Deеr D свършва
и следват три (мои) послеписа:

1. „тъмната страна на сърцето“, 1992 е наличен
из мрежата, с английски субтитри.

2. spoetry-форумът бе заменен
с нов.

3. откъс от текста „плашилото“ на оливерио хирондо
може да бъде прочетен тук.

3 Отговора to “„тъмната страна на сърцето“”

  1. намерила си го! видя ли, не се е изгубило, само е отишло от тъмната страна🙂

  2. late said

    мда, тъмната страна –
    изворното място ))

    п.п. мерси, че
    напомни този филм ))

  3. Iskra said

    Благодаря! И аз скоро търсих, но не намерих този форум, който толкова пъти съм препрочитала, след като гледах филма. Сега си копирам всичко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: