бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

един хубав стих

Posted by late на 20.03.2011

Затварям очи, за да се разубедя.
Сега не е, не може да е смъртта.
Може да е боязливият бръмбър,
жаждата ми по теб, късният неподвижен следобед.
Всичко е наистина както преди:
небето е толкова беззащитно –
все същата голяма самота,
светлината, която поглъща и не разбира.
Всичко е както преди
по безоблачното ти лице,
както преди, всичко е в очакване
на обявения сезон на безпокойството,
но имаше и паника
от това, че не знаехме как да избягаме
не знаехме как да се измъкнем от омразата.
Всичко е наистина разбито,
неразгадаемо,
като неочаквана истина,
паднала от небето,
или като забрава,
и ако някой или нещо, удари моите клепачи,
то това е някоя бавна упорита капка.
Сега не е, не може да е смъртта.
Отварям очи, за да се убедя.

автор: марио бенедети
превод: юлияна радулова

2 Отговора to “един хубав стих”

  1. три пъти уау:)
    (и още!)

  2. late said

    щях да
    ти
    го
    пращам
    по поща,

    но реших,
    че и тук
    ще
    го
    забе-
    лежиш : )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: