бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

и пак реймънд карвър

Posted by late на 05.04.2011

кучето ти умира

прегазва го фургон,
намираш го отстрани на пътя
и го погребваш.
чувстваш се зле,
чувстваш се ужасно зле,
но се чувстваш зле заради дъщеря си,
защото бе неин любимец,
и тя толкова го обичаше.
често го глезеше
и му даваше да спи в леглото й.
пишеш стихотворение за това.
наричаш го стихотворение за дъщеря ми,
за кучето, прегазено от фургон
и как се погрижи за него,
занесе го в гората
и го погреба дълбоко, дълбоко,
и стихотворението стана толкова добро,
че почти се радваш, че малкото куче
бе прегазено, или иначе никога
нямаше да напишеш онова добро стихотворение.
после сядаш да пишеш
стихотворение за писането на стихотворение
за смъртта на онова куче,
но докато пишеш,
чуваш женски крясък,
твоето име, твоето първо име,
двете срички,
и сърцето ти спира.
след минута, продължаваш с писането.
тя крещи отново.
чудиш се колко дълго ще продължи това.

превод от английски:
цветанка еленкова

Един коментар to “и пак реймънд карвър”

  1. […] Тука. from → Адам и Ева, С връзки ← Всичко, което мога да кажа в момента LikeBe the first to like this post. No comments yet […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: