бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

защо реймънд карвър?

Posted by late на 06.04.2011

защото в определени моменти
„разказвателната“ поезия е талантлива:

Майка

Майка ми се обади, за да ми честити Коледа.
И да ми каже, че ако този сняг продължи да вали,
тя възнамерява да се самоубие. Искам да й кажа:
„Не съм на себе си тази сутрин, моля те,
дай ми почивка. Трябва да си наема отново
психиатър. Този, който винаги ми задава най-
плодотворния
от въпросите – „Но какво наистина чувствате?“
Вместо това й казвам, че една от капандурите ни
тече. Докато говоря, снегът
се топи на дивана. Казвам, че съм минал на Ол-Бран,
та да не се безпокои повече,
че ще хвана рак и ще й свършат парите.
Тя не ме доизслушва и ми съобщава,
че ще напусне това проклето място. Все някак.
Че иска да види
отново него или мене единствено от ковчега си.
Внезапно я питам дали си спомня, когато татко
беше смъртно пиян и отряза опашката на
лабрадорчето.
Продължавам така, говорейки за
онези дни. Тя слуша, изчаквайки реда си.
Продължава да вали. Вали и вали,
когато затварям телефона. Дърветата и покривите
са покрити. Как мога да говоря за това?
Как изобщо мога да обясня какво чувствам?

превод: Елка Димитрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: