бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

кукувиче гнездо

Posted by late на 07.04.2011

да пробиеш основата на собственото си тяло, да подишаш чист въздух, да е свежо около шията (мъжът клечи и щъка в предвходното пространство, подскача, клечейки, точно като пилето на уортън, вкарано в кадър от „полет над кукувиче гнездо“, клечи и щъка, със застопорен в асфалта поглед и ръка, опипваща твърдата основа, нищо не взима, щъка си така, от метър на метър, с опипваща ръка и твърд, пронизващ поглед) да разопаковаш тялото, пространстовто, оплитащо дланите, да остържеш времето и нишките, разсейващи се върху кожата, да подишаш, чист въздух, да е свежо (стоя в тъмното, наблюдавам го, докато заема пространство, което вече не е подвластно на погледа ми, повдигам се на пръсти, тиха и безшумна, със застопорен в асфалта поглед, бавно приклякам, ръката ми опипва твърдата основа, нищо не взима, придържа тялото, клеча и щъкам, опипвам твърдата основа) да изядеш преградите, да разкъсаш рамките, да убиеш тялото, да е свежо около шията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: