бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for май, 2011

lovely (cover)!

Posted by late на 25.05.2011

Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »

за книгите – с любов (литературен дневник)

Posted by late на 25.05.2011

01. 05. 09.

някъде по пътя леко занижава летвата

„черната кутия”, амос оз (ик „millenium“, 2008)

романът е добър. като изпълнение, направа, език. спокойно би завладял масовия вкус – от първата си страница, та до самия край. фатална жена, интрига, политика (и финансова такава), два светогледа – фанатично-религиозен и атеистично-скептично-притихнал, няколко начина на живот – в кибуц, хипаро-комунален, в самоналожено изгнание, много страст, спомени и едни особено докосващи брътвежи на лудия дядо/баща/свекър, хладни и много точни бележки от научен текст, опитващ се да обясни фанатизма, любовен триъгълник, смъртоносна болест, загатнати опити за самоубийство, полуосъществени, полупровалени животи и разни в този дух, поднесени под формата на писма и някоя и друга телеграма. (диалогът в телеграми е особено симпатичен – създава динамиката, която иначе липсва на текста.) и добър език.

въпреки всичко обаче на мен лично текстът ми беше малко лек. принципно, доста съм критична към точно този роман – най-вече, защото обичам нестандартно поднесените и леко поетични прозаични текстове. „черната кутия“ има претенцията да бъде точно такъв текст, но някъде по пътя леко занижава летвата. затова казвам, че за хора, които четат единствено и само традиционни (като направа) романи – този ще им се стори много добър, но за хора, свикнали с нестандартни и разчупени почерци и стилове, „черната кутия“ ще им се стори просто приятен текст. текст за отмор.

междувременно прочетох и „сабазий“ на кристин димитрова (ик „ink”, 2007) и съм много, ама много приятно изненадана. много добър текст!

някъде преди това преминах и през “какво обичах” на сири хуствет (ик „колибри“, 2007).

книгата определено е добра. в писането на хуствет има нещо магнетично, което те кара да четеш и четеш, и четеш. началният читателски ентусиазъм обаче бива възпиран от дългите пасажи, в които се описват разните инсталации и картини + критическите отзиви за тях. те определено биха могли да се посъкратят, а на места и да отсъстват. защото една от силните страни в писането на хуствет, за мен, е детайлното описание на характерите. докато предългите обяснения/описания на въпросните изложби и проекти започват да приличат на извадки от изкуствоведско списание, вместо на художествен текст. разбира се – допускам и възможността това да е съзнателно търсен ефект, но, дори да е така – той определено отнема от чара на четенето.

другото излишно в книгата, според мен – е разширяването на интригата „джайлис-марк-лио“, моментите с преследването из хотелите биха могли (препоръчително е дори) да се орежат + затвора и подобни.

като цяло обаче – книгата е доста стегната и овладяна – няма дума или изречение, които да дразнят и да не са си на мястото. а това – предвид обема на текста – е достойно за уважение.

героите също са добре пресъздадени. отново без излишности.
характерите – детайлно описани. финалът – добър.

след затварянето на последната страница – в ушите продължава
да се разлива един фин, тих, глас. погледът срича нечии животи.

какво повече да иска човек – освен една лека редакторска намеса : ).

Posted in книга след книга | Leave a Comment »

върви ми на последни бройки :-)

Posted by late на 24.05.2011

„ерата на подозрението“, натали сарот, ик „глория мунди“, 1998,
превод: славянка мундрова.

„Тези „есета върху романа“ са първата теоретическа изява на школата на „новия роман“. В тях Натали Сарот излага своите концепции, които са повлияли в значителна степен върху младите автори. От Достоевски до Кафка, от Джойс до Пруст и Вирджиния Уулф, Натали Сарот проучва внимателно творчеството на великите предшественици на модерния роман и изследва приноса им към революцията в романа, на която сме свидетели в наши дни.“ (това пише на гърба на корицата)

УРА (че я открих) :D!!

Posted in предстоящо за четене | Leave a Comment »

по следите на прочетените книги (честит празник! :-))

Posted by late на 24.05.2011

14. 07. 09.

има и такава книга!!!! –

“малък лексикон на новата китайска поезия” стигмати, 2008
има и такава книга!! и определено за нея трябва да се говори
(песни чак не е нужно да се творят ;-)) стигмати този път са надскочили себе си –
що се отнася до оформление, а и цялостно изпълнение на този преценен “лексикон” –
поклон, адмирации, аспирации и все в този уважителен дух :).

та, книгата представлява тетрадка – с черни корици и страници
с редове и полета. точно като онези, познати ни от 80-90-те години.
оформлението на книгата е в пряка връзка със съдържанието й –
основните поетични течения в китай, възникнали именно по това време.

(умно, нали? още с хващането и разлистването на книгата
се пренасяш еди-къде си. зачиташ – и отново попадаш там.
какво по-ясно доказателство, че форма/оформление и съдържание
могат да вървят ръка за ръка. и, когато го правят добре,
единственят печеливш е негово височество читателят :-).)

и, още нещо – много важно –
прелистваш значи, четеш и по едно време ти става много любопитно като
как изглеждат някои от тези автори, чиито стихотворения така леко
и неусетно са се настанили в подкожието ти. продължаваш да прелистваш.
любопитството ти расте. оставяш за момент книгата,
замисляш се за чичко гугъл, но как, като грам не знаеш китайски,
пък едва ли би постигнал нещо с английския. изпушваш една цигара,
любопитството ти поугасва. взимаш книгата,
прелистваш напосоки. прелистваш и – не може да бъде – точно това –
при подобно тетрадъчно оформление – не си и очаквал,
ама никак! – накрая, в съдържанието, току до номерата на страниците,
на които се намират стиховете на еди-кой си поет,
приложена и негова снимка – невероятно!!, почти падаш
(защото след цигарата и унесеното реене в чудене
си забравил да седнеш повтороно), пулсът ти спира,
сърцето ти се размеква,
забравяш да дишаш и…….. облак си, няма те. невероятно!!

извън това – тази книжка ме подсеща за една друга. пак от онова време.
самиздатска. уникат, защото е в само един-единствен брой. тя, другата, представлява –
карирани листа, от тетрадка. върху тях напечатани – с пишеща машина
(тогава компютрите не бяха обсебили домовете на иначе невинните хорица),
та – с тази пишешща машина, върху тези карирани листа от тетрадка,
бяха напечатани стихове на лермонтов (лелеееее. какви времена бяха!!)
и кориците й бяха черни (като на китайския поетичен лексикон). и залепени. ръчно.

извън извън това – приключих “мърфи” на бекет. първият му роман. писан 1935-а,
когато бекет е бил едва 28-годишен (винаги ми е било странно да си представя бекет
в такава прилична възраст. ако сте обърнали внимание – всички снимки негови,
го представят в една доста зряла/пре-зряла възраст (обичам ги и тях, защото успяват
да покажат бекет изотвътре. забележете погледа. и бръчките.) същото нещо се
случва и с нашия далчев. и той няма фото – официално представено, обикновено – на
гърба на книгата, от младите си години.) както и да е – “мърфи”,
с много мааалки изключения, не ме впечатли особено, при все че обожавам бекет!

извън извън извън това – приключих и
“богът на дребните неща”, арундати рой, букър 97-а.
поетичен стил, “разгулни мухи месарки”, блъскащи се в –
забележете – чистите (!!) стъкла на прозорците,
след което умират “заслепени от слънцето”. така и не мога да разбера
чия точно е заслугата за тези невероятни разгулни мухи месарки –
на преводача или на автора? та – поетичен стил,
разчупено повествование, вървящо като лека приказка,
силни моменти на едно-две-три, може би и четири, места и –
финалът, който прецаква всичко – тази препрепрелюбовна сцена – хряс и….
унило изражение. …. арундати има лошия навик да пояснява –
с цели абзаци – неща – образи, истории, и изводи,
които иначе много добре е успяла да загатне и, респективно –
читателят, на свой ред – е успял да сглоби и уплътни
в главата си. та – това е много досадно. и, определено
убива чара от вече прочетеното. още много малко –
леки корекции, й е било нужно на тази книга…………

някъде извън всичко това – дочетох и една книга, която веднага поставих в графа
“доживотно любими” – “манхатън” на джон дос пасос, 1925. в тази книга всичко
е перфектно – и стилът, и образите, и темите, и, и…………. препоръчвам я горещо!!

точка. 🙂

Posted in книга след книга | 4 Comments »

диалози по време на скука

Posted by late на 23.05.2011

14 януари, 2009

Hypnagogic: „Този текст не е лош, но той е само една от три части на едно цяло есе. Ако на някого му е любопитно, бих го сканирал. Втората част е за мъжете, виртуалния любовник и униформите. Всъшност, заглавието е „…за мъжете, жените, алкохола и униформите“. Има и една сюрреалистична новела „Атлантическия човек“. На мен лично много ми хареса.“

аз: чела съм този текст,
бих прочела и останалата част,
ако наистина
не ти представлява трудност –

мерси предварително : )

п. п. понякога ми е интересно да
наблюдавам оголването на Автора –
измъкването му от кожата на Литературата
и разкриването,
без никакви финтифлюшки, на Човека
(именно в/чрез такива „документални“ текстове).

и, респективно, никак не ми се нравят
случаите, в които автори използват
литературата, за да говорят за себе си,
представяйки 1:1 конкретни свои преживявания,
случки и дъра-бъра,
обвивайки ги в някоя и друга литературна хватка,
похват, стилистичен ефект,
мислейки си, че така се прикриват добре,
което пък им дава правото
спокойно да представят писанието си за литература.

скоро се сблъсках с един такъв случай –
„9 зайци“ на виргиния захариева – за мен,
тази книга никак не се е получила.

имах усещането, че чета от онези текстове
от рода на „как да оправим живота си/
да превъзмогнем егото си/ и подобни“.
през цялото време не можах да се отърся
от представата за конкретната личност на автора.

до последно текстът не ме допускаше в себе си,
дращеше сетивата ми,
погледа, усетите (литературните такива)
и никак не ми позволи да му се насладя
именно като на текст.

накратко – с тази книга затвърдих усетите си
за личността виргиния захариева
и никак не задоволих глада си за литература.

според димитър камбуров (един негов коментар
за „9 зайци“ във в. „култура“) тази „ню ейдж стилистика“
и излизането от литературността
били достойнствата на въпросната книга.
аз обаче дълбоко се съмнявам в. захариева
съзнателно да е играла с литературността,
нещо, което примерно прави райна маркова в „*.log“
или николай бойков в „писма до петър“,
или мария каро, която си е особен
и наистина единичен случай в родната ни литература.
въобще – „9 зайци“
никак не носи етоса на експеримента,
поради което и не мога да се съглася
с тврдението на д. камбуров,
че въпросната книга била събитието
на последното десетилетие.

в заключение: простете това лирично отклонение,
причината за което бяха и са
прекалено многото „ах, ох и олеле каква
прекрасна книга ни сполетя“.

слагам точката и отивам да си дочета
„изповедите на един английски пушач на опиум“,
с което и косвено се завръщам към темата –
посоченото по-горе есе на маргьорит дюрас.

Posted in книга след книга | Leave a Comment »