бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

диалози по време на скука

Posted by late на 23.05.2011

14 януари, 2009

Hypnagogic: „Този текст не е лош, но той е само една от три части на едно цяло есе. Ако на някого му е любопитно, бих го сканирал. Втората част е за мъжете, виртуалния любовник и униформите. Всъшност, заглавието е „…за мъжете, жените, алкохола и униформите“. Има и една сюрреалистична новела „Атлантическия човек“. На мен лично много ми хареса.“

аз: чела съм този текст,
бих прочела и останалата част,
ако наистина
не ти представлява трудност –

мерси предварително : )

п. п. понякога ми е интересно да
наблюдавам оголването на Автора –
измъкването му от кожата на Литературата
и разкриването,
без никакви финтифлюшки, на Човека
(именно в/чрез такива „документални“ текстове).

и, респективно, никак не ми се нравят
случаите, в които автори използват
литературата, за да говорят за себе си,
представяйки 1:1 конкретни свои преживявания,
случки и дъра-бъра,
обвивайки ги в някоя и друга литературна хватка,
похват, стилистичен ефект,
мислейки си, че така се прикриват добре,
което пък им дава правото
спокойно да представят писанието си за литература.

скоро се сблъсках с един такъв случай –
„9 зайци“ на виргиния захариева – за мен,
тази книга никак не се е получила.

имах усещането, че чета от онези текстове
от рода на „как да оправим живота си/
да превъзмогнем егото си/ и подобни“.
през цялото време не можах да се отърся
от представата за конкретната личност на автора.

до последно текстът не ме допускаше в себе си,
дращеше сетивата ми,
погледа, усетите (литературните такива)
и никак не ми позволи да му се насладя
именно като на текст.

накратко – с тази книга затвърдих усетите си
за личността виргиния захариева
и никак не задоволих глада си за литература.

според димитър камбуров (един негов коментар
за „9 зайци“ във в. „култура“) тази „ню ейдж стилистика“
и излизането от литературността
били достойнствата на въпросната книга.
аз обаче дълбоко се съмнявам в. захариева
съзнателно да е играла с литературността,
нещо, което примерно прави райна маркова в „*.log“
или николай бойков в „писма до петър“,
или мария каро, която си е особен
и наистина единичен случай в родната ни литература.
въобще – „9 зайци“
никак не носи етоса на експеримента,
поради което и не мога да се съглася
с тврдението на д. камбуров,
че въпросната книга била събитието
на последното десетилетие.

в заключение: простете това лирично отклонение,
причината за което бяха и са
прекалено многото „ах, ох и олеле каква
прекрасна книга ни сполетя“.

слагам точката и отивам да си дочета
„изповедите на един английски пушач на опиум“,
с което и косвено се завръщам към темата –
посоченото по-горе есе на маргьорит дюрас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: