бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

по следите на прочетените книги (честит празник! :-))

Posted by late на 24.05.2011

14. 07. 09.

има и такава книга!!!! –

“малък лексикон на новата китайска поезия” стигмати, 2008
има и такава книга!! и определено за нея трябва да се говори
(песни чак не е нужно да се творят ;-)) стигмати този път са надскочили себе си –
що се отнася до оформление, а и цялостно изпълнение на този преценен “лексикон” –
поклон, адмирации, аспирации и все в този уважителен дух🙂.

та, книгата представлява тетрадка – с черни корици и страници
с редове и полета. точно като онези, познати ни от 80-90-те години.
оформлението на книгата е в пряка връзка със съдържанието й –
основните поетични течения в китай, възникнали именно по това време.

(умно, нали? още с хващането и разлистването на книгата
се пренасяш еди-къде си. зачиташ – и отново попадаш там.
какво по-ясно доказателство, че форма/оформление и съдържание
могат да вървят ръка за ръка. и, когато го правят добре,
единственят печеливш е негово височество читателят🙂.)

и, още нещо – много важно –
прелистваш значи, четеш и по едно време ти става много любопитно като
как изглеждат някои от тези автори, чиито стихотворения така леко
и неусетно са се настанили в подкожието ти. продължаваш да прелистваш.
любопитството ти расте. оставяш за момент книгата,
замисляш се за чичко гугъл, но как, като грам не знаеш китайски,
пък едва ли би постигнал нещо с английския. изпушваш една цигара,
любопитството ти поугасва. взимаш книгата,
прелистваш напосоки. прелистваш и – не може да бъде – точно това –
при подобно тетрадъчно оформление – не си и очаквал,
ама никак! – накрая, в съдържанието, току до номерата на страниците,
на които се намират стиховете на еди-кой си поет,
приложена и негова снимка – невероятно!!, почти падаш
(защото след цигарата и унесеното реене в чудене
си забравил да седнеш повтороно), пулсът ти спира,
сърцето ти се размеква,
забравяш да дишаш и…….. облак си, няма те. невероятно!!

извън това – тази книжка ме подсеща за една друга. пак от онова време.
самиздатска. уникат, защото е в само един-единствен брой. тя, другата, представлява –
карирани листа, от тетрадка. върху тях напечатани – с пишеща машина
(тогава компютрите не бяха обсебили домовете на иначе невинните хорица),
та – с тази пишешща машина, върху тези карирани листа от тетрадка,
бяха напечатани стихове на лермонтов (лелеееее. какви времена бяха!!)
и кориците й бяха черни (като на китайския поетичен лексикон). и залепени. ръчно.

извън извън това – приключих “мърфи” на бекет. първият му роман. писан 1935-а,
когато бекет е бил едва 28-годишен (винаги ми е било странно да си представя бекет
в такава прилична възраст. ако сте обърнали внимание – всички снимки негови,
го представят в една доста зряла/пре-зряла възраст (обичам ги и тях, защото успяват
да покажат бекет изотвътре. забележете погледа. и бръчките.) същото нещо се
случва и с нашия далчев. и той няма фото – официално представено, обикновено – на
гърба на книгата, от младите си години.) както и да е – “мърфи”,
с много мааалки изключения, не ме впечатли особено, при все че обожавам бекет!

извън извън извън това – приключих и
“богът на дребните неща”, арундати рой, букър 97-а.
поетичен стил, “разгулни мухи месарки”, блъскащи се в –
забележете – чистите (!!) стъкла на прозорците,
след което умират “заслепени от слънцето”. така и не мога да разбера
чия точно е заслугата за тези невероятни разгулни мухи месарки –
на преводача или на автора? та – поетичен стил,
разчупено повествование, вървящо като лека приказка,
силни моменти на едно-две-три, може би и четири, места и –
финалът, който прецаква всичко – тази препрепрелюбовна сцена – хряс и….
унило изражение. …. арундати има лошия навик да пояснява –
с цели абзаци – неща – образи, истории, и изводи,
които иначе много добре е успяла да загатне и, респективно –
читателят, на свой ред – е успял да сглоби и уплътни
в главата си. та – това е много досадно. и, определено
убива чара от вече прочетеното. още много малко –
леки корекции, й е било нужно на тази книга…………

някъде извън всичко това – дочетох и една книга, която веднага поставих в графа
“доживотно любими” – “манхатън” на джон дос пасос, 1925. в тази книга всичко
е перфектно – и стилът, и образите, и темите, и, и…………. препоръчвам я горещо!!

точка.🙂

4 Отговора to “по следите на прочетените книги (честит празник! :-))”

  1. зори said

    Честит празник, Бодилче!
    И благодаря за насочването към китайската поезия – ще я потърся🙂

  2. late said

    мерси, мерси, да ни е честит🙂

    дано да попаднеш на някоя последна бройка😉 –
    изданието наистина си струва (а цената му е
    неприлично ниска,
    като се има предвид стойността, нематериалната,
    на едно подобно издание). ако не я откриеш,

    бих могла да ти я заема🙂

    п.п. имаше едно много хубаво електронно списание,
    посветено на съвременната китайска поезия и проза.

    именуваше се „парапет“. излязоха няколко броя,
    под редакцията на стефан р. иванов и … (забравих

    му името, съжалявам). много се радвах на този
    фин парапет. чаках всеки пореден брой. но,

    в един красив ден, след н-тия брой,
    редакторът рече, че списанието май

    вече нямало да излиза. разбира се,
    че ми стана не просто тъжно, но и криво –

    появи се бисер и вземе, че изчезне.
    поне оставаха вече излезлите броеве.

    обаче, оказа се, и на тях не им било писано
    да пребъдат – изчезнали са. безвъзвратно.

    жалко, много жалко! та, „лексиконът“ наистина си струва!

  3. зори said

    :))
    Аз съм стар почитател на Стигмати. Често си намирам нещо интересно и после се оказва тяхно.
    В последно време съм станала и голямо мрънкало – казвам на книжарите какво искам и нямам грижа, а ако много ги затруднява – интернет е последната стъпка😉
    А за сайтовете – бисерчета: уви, често се случва. И после все ти е едно такова чоглаво и проверяваш с надежда, въпреки нулевата вероятност от промяна.

  4. late said

    е, да – нетът е велик!😀 и ето тази ел. книжарница –
    http://www.bgbook.dir.bg/index.php, където често има

    някакви намаления на книгата, а доставката е само за 1 лв.
    + това – са бързи. и коректни. приказка, направо🙂

    („лексиконът“ обаче го няма там. но пък „пингвините“
    дадоха положителен резултат :-))

    аз, май, отдавна не съм взимала
    нищо с марката „стигмати“ (много са добри, да :-))

    за нетните бисери….. помръква ми усмивката,
    винаги когато се сетя……

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: