бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

за книгите – с любов (литературен дневник)

Posted by late на 25.05.2011

01. 05. 09.

някъде по пътя леко занижава летвата

„черната кутия”, амос оз (ик „millenium“, 2008)

романът е добър. като изпълнение, направа, език. спокойно би завладял масовия вкус – от първата си страница, та до самия край. фатална жена, интрига, политика (и финансова такава), два светогледа – фанатично-религиозен и атеистично-скептично-притихнал, няколко начина на живот – в кибуц, хипаро-комунален, в самоналожено изгнание, много страст, спомени и едни особено докосващи брътвежи на лудия дядо/баща/свекър, хладни и много точни бележки от научен текст, опитващ се да обясни фанатизма, любовен триъгълник, смъртоносна болест, загатнати опити за самоубийство, полуосъществени, полупровалени животи и разни в този дух, поднесени под формата на писма и някоя и друга телеграма. (диалогът в телеграми е особено симпатичен – създава динамиката, която иначе липсва на текста.) и добър език.

въпреки всичко обаче на мен лично текстът ми беше малко лек. принципно, доста съм критична към точно този роман – най-вече, защото обичам нестандартно поднесените и леко поетични прозаични текстове. „черната кутия“ има претенцията да бъде точно такъв текст, но някъде по пътя леко занижава летвата. затова казвам, че за хора, които четат единствено и само традиционни (като направа) романи – този ще им се стори много добър, но за хора, свикнали с нестандартни и разчупени почерци и стилове, „черната кутия“ ще им се стори просто приятен текст. текст за отмор.

междувременно прочетох и „сабазий“ на кристин димитрова (ик „ink”, 2007) и съм много, ама много приятно изненадана. много добър текст!

някъде преди това преминах и през “какво обичах” на сири хуствет (ик „колибри“, 2007).

книгата определено е добра. в писането на хуствет има нещо магнетично, което те кара да четеш и четеш, и четеш. началният читателски ентусиазъм обаче бива възпиран от дългите пасажи, в които се описват разните инсталации и картини + критическите отзиви за тях. те определено биха могли да се посъкратят, а на места и да отсъстват. защото една от силните страни в писането на хуствет, за мен, е детайлното описание на характерите. докато предългите обяснения/описания на въпросните изложби и проекти започват да приличат на извадки от изкуствоведско списание, вместо на художествен текст. разбира се – допускам и възможността това да е съзнателно търсен ефект, но, дори да е така – той определено отнема от чара на четенето.

другото излишно в книгата, според мен – е разширяването на интригата „джайлис-марк-лио“, моментите с преследването из хотелите биха могли (препоръчително е дори) да се орежат + затвора и подобни.

като цяло обаче – книгата е доста стегната и овладяна – няма дума или изречение, които да дразнят и да не са си на мястото. а това – предвид обема на текста – е достойно за уважение.

героите също са добре пресъздадени. отново без излишности.
характерите – детайлно описани. финалът – добър.

след затварянето на последната страница – в ушите продължава
да се разлива един фин, тих, глас. погледът срича нечии животи.

какво повече да иска човек – освен една лека редакторска намеса : ).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: