бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for юни, 2011

„аз“, луи арагон

Posted by late на 24.06.2011

Всичко, което не е аз, е неразбираемо.

Дали ще тръгна да я търся по бреговете на Тихия океан, или ще я събирам по краищата на съществуването си, раковината, която доближавам до ухото си, ще отеква със същия звук, който ще взимам за гласа на морето, и който ще е само шум от мен самия.

Всички думи, ако след миг вече не ми е достатъчно да ги пазя в ръка като красиви седефени предмети, всички думи ще ми позволят да слушам океана и в тяхното слухово огледало ще открия само своя образ.

Езикът, какъвто и да изглежда, се свежда до едничкото Аз и ако повтарям някоя дума, тя се отърсва от всичко, което не съм аз, докато не се превърне в органичен шум, чрез който се изявява моят живот.

Няма никой освен мен на света и ако от време на време имам слабостта да вярвам в съществуването на някоя жена, достатъчно е да се приведа над нейната гръд, за да чуя шума на моето сърце и да се разпозная. Чувствата са само езици, улесняващи упражняването на някои функции.

Нося в левия си джоб портрета си, приличащ твърде много на мен: това е часовник от кафява стомана. Той говори, отбелязва времето и нищо не разбира.

Всичко, което е аз, е неразбираемо.

превод: дарин тенев
текстът е взет от: лв, бр. 18, 18-24.05.2011, стр. 14.

Posted in не е за пропускане | 1 Comment »

„аз, натанаел. обидата“,

Posted by late на 23.06.2011

натали стивънс, ик „парадокс“, 2007,
превод: магдалена куцарова-леви.

„в книгите не се пътува, а се пребивава.“ (натали стивънс)

„и понякога търсех, отвъд насладата на плътта,
нещо като втора, по-скрита наслада.“
(андре жид)

да пребиваваш в тялото. в езика. в тялото на езика. да потънеш. да бъдеш обладан и на свой ред да обладаеш. да се разтвориш. разчлениш. обезглавиш. и после отново да възстановиш целостта си. да забавиш дишането. да отвориш очи. да излезеш от текста. неусетно. и плавно. всичко това е четенето на текстовете на натали стивънс. текстове, които разтварят сетивата и подканят да влезеш в тях на едно друго ниво. емоционално.

дръзналият да се потопи в тези редове, пулсира с пулса на текста. трепти. отразява. изгубва се. и се намира. превръща се в огромно, оголено, сетиво.

обожавам подобен тип текстове. всмукващи. обсебващи. функциониращи в онова друго измерение, което само истински добрите текстове могат да постигнат – сетивното. текстове, които те освобождават от тялото ти и те превръщат, както вече споменах, в едно огромно, пулсиращо, сетиво. обожавам. и горещо ги препоръчвам.

(въпросната книга, издадена от ик „парадокс“ (2007), съдържа две произведения на натали стивънс: „аз, натанаел“ (2003) и „обидата“ (2004).) за съжаление, не успявам да открия никаква информация, на английски, за този автор. странен факт, като се има предвид, че натали стивънс е канадка и ползва въпросния език + френския. жалко. исках да разбера повече за нея. да открия и други нейни текстове…)

Posted in книга след книга | 8 Коментари »

отвори вратата

Posted by late на 21.06.2011

светът е огледален. на дъното. топлите дни просват бельото си. голо, потно, опипано. неми ръце опъват въжетата. в разгара на изречението, думите помятат. девствено. родените плъхове летят без посока. охлаждат градините, огласят дърветата. покоят е нож. ръката е силна. уверена. дъщерите, босоноги, потъват в канавките. полягат минутите, нагъват кожата. вятърът е щастливо копие, забито в нищото. отведи ме от тази земя. изрежи ме от тази история. обели ме от тялото. отпечатай изрезките. съший колаж. изяж ме. роди ме. езикът е нямо отсъствие. в пролуката влез. излез. светът е огледало. на дъното.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

п.п.

Posted by late на 21.06.2011

повтаряме се, защото не знаем изхода.
от другата страна на реката дъждът е бял. и зелен.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

лека история

Posted by late на 20.06.2011

не знаеш какъв е краят. излизаш. без дъх. крокодилът е хищно животно. зъбите проклинат деня на тихата среща. скланят глави минувачите. ръката е няма. държа я отвесно. бяла шия, потъваща в хоризонта. гледат очите. пипалата – хладно, дъждовно оръжие. водата до кръста. враната – бяла. хрилете тъмни и влажни. умирането е изкуство, което добре ме владее. усмихната рана. покълващи клони. дървото. препечен на слънце, свети домът. кутията плава. думите повръщат светулки. блестят децата. играят дамите. светът е стъклена ваза. аквариум. свети в тъмното. бълбукат розите. пищни, изкуствени. неми. заспали, рибите целуват устните. краката отсъстват. редовете са криви. леглото – кораб, пречупен на две, превзема пространството. летят бедрата. сиви гълъби с разрязани клюнове. тишината се смее. хищно. злокобно. денят зашива устата. повива историята. безтегловността е хвърчило, времето гони.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | 2 Коментари »