бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

лека история

Posted by late на 20.06.2011

не знаеш какъв е краят. излизаш. без дъх. крокодилът е хищно животно. зъбите проклинат деня на тихата среща. скланят глави минувачите. ръката е няма. държа я отвесно. бяла шия, потъваща в хоризонта. гледат очите. пипалата – хладно, дъждовно оръжие. водата до кръста. враната – бяла. хрилете тъмни и влажни. умирането е изкуство, което добре ме владее. усмихната рана. покълващи клони. дървото. препечен на слънце, свети домът. кутията плава. думите повръщат светулки. блестят децата. играят дамите. светът е стъклена ваза. аквариум. свети в тъмното. бълбукат розите. пищни, изкуствени. неми. заспали, рибите целуват устните. краката отсъстват. редовете са криви. леглото – кораб, пречупен на две, превзема пространството. летят бедрата. сиви гълъби с разрязани клюнове. тишината се смее. хищно. злокобно. денят зашива устата. повива историята. безтегловността е хвърчило, времето гони.

2 Отговора to “лека история”

  1. упражненията по умиране са изкуство, носят естетическа наслада🙂
    краят е съвсем естествен и безизкусен.

  2. late said

    : ) тъй, тъй – изкуството на умирането,
    взех си аз тази фраза от един много любим ми поет –

    „да умираш
    е изкуство, като всичко друго
    владея го до съвършенство.“ –

    силвия плат – „лейди лазар“ –
    http://liternet.bg/publish12/s_plat/leidi.htm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: