бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

„аз“, луи арагон

Posted by late на 24.06.2011

Всичко, което не е аз, е неразбираемо.

Дали ще тръгна да я търся по бреговете на Тихия океан, или ще я събирам по краищата на съществуването си, раковината, която доближавам до ухото си, ще отеква със същия звук, който ще взимам за гласа на морето, и който ще е само шум от мен самия.

Всички думи, ако след миг вече не ми е достатъчно да ги пазя в ръка като красиви седефени предмети, всички думи ще ми позволят да слушам океана и в тяхното слухово огледало ще открия само своя образ.

Езикът, какъвто и да изглежда, се свежда до едничкото Аз и ако повтарям някоя дума, тя се отърсва от всичко, което не съм аз, докато не се превърне в органичен шум, чрез който се изявява моят живот.

Няма никой освен мен на света и ако от време на време имам слабостта да вярвам в съществуването на някоя жена, достатъчно е да се приведа над нейната гръд, за да чуя шума на моето сърце и да се разпозная. Чувствата са само езици, улесняващи упражняването на някои функции.

Нося в левия си джоб портрета си, приличащ твърде много на мен: това е часовник от кафява стомана. Той говори, отбелязва времето и нищо не разбира.

Всичко, което е аз, е неразбираемо.

превод: дарин тенев
текстът е взет от: лв, бр. 18, 18-24.05.2011, стр. 14.

Един коментар to “„аз“, луи арагон”

  1. […] Всичко, което не е аз, е неразбираемо.  lateinmoon.wordpress.com […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: