бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for юли, 2011

ако я откриете,

Posted by late на 30.07.2011

каквото и да е на Anna Kavan (1901 — 1968),
бихте ли сигнализирали? мерси предварително!

Advertisements

Posted in предстоящо за четене | 4 Коментари »

dusk (речникова поезия)

Posted by late на 29.07.2011

мрачина, здрач, полумрак, сумрак.

здрачен, сумрачен,
тъмен, неясен, мургав.

смрачава се, тъмнее.
помрачавам, хвърлям сянка върху.

Posted in речникова поезия | Leave a Comment »

croon (речникова поезия)

Posted by late на 28.07.2011

тананикам тихо и монотонно, напявам.
тихо, монотонно тананикане, напяване.

Posted in речникова поезия | Leave a Comment »

„И изпращайте шоколад на редакторите…“

Posted by late на 26.07.2011

►Какъв е вашият свят?

– Живея в отегчителния свят на външната действителност, продукт на милиони години еволюция и няколко десетилетия техническо развитие. Винаги обаче съм намирал света на вътрешната действителност много по-интересен и по-предизвикателен. Светът на мечтите, спомените, въображението, надеждите, плановете, желанията, ужаса, страховете, завистта, гордостта, самотата, вълнението и тъй нататък. Него мога да измисля сам, затова той е единствено мой. Всеки човек създава подобен вътрешен свят за себе си. Мисля, че това е единственият начин да не полудееш. Така че моят вътрешен свят не е по-оригинален от вашия, но според мен аз и много други писатели просто се възползваме от него по-добре, отколкото повечето други хора, които обикновено се задоволяват с външната действителност: с работата си, с това къде ще отидат на почивка, какво ще ядат или пият и т.н.

Из интервю с Кристофър Прийст. Останалата част – тук.

Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »

тежката артилерия

Posted by late на 18.07.2011

ръката на дъното

на дъното на ръката
думата е прегъната

ако изям двете си половини
ако изядеш двете ми половини

детето ни на дъното
ще бъде прегънато в думата
на ръката пръстие й са къси

ако ме повиеш
ще ти дам и третата си половина

на дъното на думата
ако изправя тялото си

ако отлепя нежния ти удар
кръстът ще се разпадне
ангелското войнство ще замлъкне

ако отрежа думата си
сърцето ти ще се зарови в пясъка

ако забия зъбите в кожата си
ако изпиеш млякото ми
ако ръката ти счупи моята

ще преминем тънката ивица
ще бъдем деца на детето си
ще пия ще тичаш ще умреш

ако смъртта ми е нож с две остриета
ще счупя тока на обувката си
ще отрежа ключицата си ще укротя болката

ако тези думи са
сънят който ни сънува

ако черната ми рокля
разтваря дланите на рибите

ако первазът е фин тънък щит
прикриващ наранените ми рамене

ако не те бях измислила
с тази буца лед в гърлото
детето ни щеше да плаче

ако на дъното прегъната в думата
ръката с късите пръсти

изяждам двете си половини умираш
кротко зачаквам утрото ако

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »