упражнение по възхита

загубвам идентичността си
събличам кожата
раздувам белите дробове
олекотявам
изтънялото тяло повръща думи
обли правоъгълни вкопчени в кръг
сянката е дълга и лека
покрива остатъците ми
гради надгробната им плоча
пръстта се огъва
пръстите са смирени
влажната тишина се вбива в устните
разтяга ги протяга ги
изтръгва кротката усмивка
тялото е голо плътно съхранено
душата е топла
тъмното е дълбоко
кръвните телца облагородяват времето
въздухът се насища
дланите чертаят кръст
от който пониква слънчоглед
окото му едро прозирно всевиждащо
изтръгва деня
омекотява ребрата му
укротява пулса му
изяжда го
изяжда ме
остатъците ми
името ми
от гърлото пониква трева
светъл венец около надгробната плоча
притиснала изгубената ми идентичност

потопена в сянката
кожата ми прозирно сияе

Advertisements